ХЛАДИЛНИКА

web | Градът на амазонките

Жената бързаше, последният трамвай
проскърца и мъглата го изблиза.
                   Пияният залитна подир нея -
лице от сянка, глас от нощ.
- Ако не дойдеш с мене - рече той - ще плачеш,
не ще заспиш до сутринта.
Жената се усмихна във яката си,
тя бързаше и като в лес над нея
се сключваха мъхнати стволове.
- Ти си красива - каза той - ще спрем
под лампата, ако не дойдеш с мен.
И лампата изникна - бледен плод
в листака на мъглата. Тя отмина.
- Спри - каза той - имам чудесен малък колт:
не си мисли,
че някой друг след мен ще мине някога.
Не си помисли тя, дори видя
как никой никога не преминава. И не спря.
- Зелени са очите ти - извика той -
но е напукана устата ти и плачеш.
Все по-забързана, все по-безшумна
и омотана в ракитака на мъглата,
тя сякаш газеше сред гниещи звезди и сякаш
над нея цяло в релси бе небето.
- Дори си грозна и по-грозна не познавам.
И колтът щракна.
                                      Но мъглата
е лошо огледало - в нея
не се оглеждай никога, не се оглеждай.

© Миглена Николчина, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Асимволия", С., 1995.