ЕДИП

web | Градът на амазонките

Знам, този нож ще ме застигне.
Не е предвиден в никой ред и никъде
в космическия план не е записан, но
все пак аз знам, ще ме застигне.
Не, не, не съм и чул за нож,
макар и някъде оттатък,
където ириси от слънце не прогарят, нож,
който ме чака притаен иззад света,
не зная нож такъв и този нож,
знам, този нож: ще ме застигне.

Зад себе си ще чуя бързи стъпки.
Ще се обърна и ще видя само сянка,
а аз със сенките отдавна съм на ти.
Постой, ще кажа тихо аз, защо си тук,
нали пред бездната застанал,
сам на ръба, словата тъмни
на сфинкса разгадах и тъй
с власт светла, царствена се увенчах?
Не знам, ще каже тя, защото аз съм нож.
И този нож ще ме застигне.

Но клепките ми звездна светлина разяде,
за да се взирам и в съня.
Не, няма нож такъв, ще изкрещя, издигнал
ръката си от нож.

© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев", С., 1993.