ДРЯМКА

web | Градът на амазонките

Като в сънна забрава потъвам в неделното
                                                            пладне
и зачерква тревата му своето име, зачерква
всеки хълм със извивката своя една друга
                                                           извивка,
вътре в мен начертана. Утешител на мойта
                                                           умора!
Колко сръчно минава през мене звънът
                                                           на реката
и ума ми претърсва с езиче студено; колко
                                                           опитно
е глухарчето твое, което докосва
сетивата ми с мирис наглед тъй невинен;
колко нежни са белите облаци,
                                                които изтриват
с тишината си хора от кресльовци, пълнещ
                                                        гръдта ми
със заявки за своето
съществуване. И изчезвам. Не знае какво
е ни глухарчето знойно, ни реката,
                                           ни димящите хълмове.

С теб се смесвам, час неделен и объл:
                                                 в долините уханни,
по горещите хребети в тебе заглъхвам;
                                                 върху плътта ти
съм се проснала и за себе си нищо не зная.

Но минава небето над моето дълго отсъствие
и посява с лъчите си сенки различни,
и покълва отново предишният шепот,
                                                        и водата звъни
своята формула. И тогава главата си
като кръгла планета
сред зелените твои коси аз притискам.

© Миглена Николчина, 1985
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Три след полунощ", С., 1985.