ЧИЧЕН-ИЦА

web | Градът на амазонките

Тъй както трополи дъждът върху капака
на спрялата кола, и той би искал
да й говори. Думите снизхождат
като дъжда, така твърдят. Нашепват
се те сами, сами гласа си дават на онези,
ословесените. Да, трябва да ги има
там някъде сред облаци от смисъл
високо. И да има
една, която да ги чуе - да ги извлече
от него, както семето от неговото тяло
от друго тяло се извлича.

Но не за семето е думата сега, не за колата,
не за нощта извън града, на позлатени струйки
полепнал по стъклата - не и за дъжда. Поетът
седял навярно някъде на чашка,
когато тя преминала.
"Я вижте тая стара кримка - казал -
на нея всички сме се учили да стреляме."
Да беше с таз стрелба останал, щеше
да поживееш още. Тя пък
изкара още два живота и накрая
дочака оня първоздаден блясък,
където вече се мъже не мяркат -
тогава стиховете си написа.
Но дотогава
не му е мислела навярно и защо ли?
Че някой някъде на чашка би могъл
за някаква стрелба да спомене и после
дори да я не надживее?

Не, не умее
тя да докосва. Някои го могат,
ръка протягат мъничко - и хоп, готово.
От скоростния лост до него
не повече от педя. И булевард да беше,
не би ги повече делил.
Да пипаш чужда кожа странен порив май е
тъй често едностранен отстрани
неразбираем и уви уви че той говори
за маите, за тяхната култура
и че били възвишени, защото чужда
била им техниката.
Те колелото не познавали, а той
на колела си вади хляба, но сега
твърди, че колелата нищо са, а всичко
духът е, календарите, по най-прецизен начин
сред джунглата изсечени от камък
в града на майте.

Като дете е чела, помни,
бил с ударение на а - Чичèн - Ицà.
Но тя си го четеше Чùчен-Ица,
че там принасяли на бога на дъжда
човешки жертви и това произношение
пo се римуваше с подобни ритуали.

Например:

В тинестия кладенец на Чйчен-Йца
смъртта си срещна не една девица.

Пищяли са навярно и въобще
с какво историята да ни трогне, ако не
с девичи писъци? О майя, майя,

девица не е, булото се пръсне
преди около две хиляди и шестотин години
Сафо му каза: Девство, де отиваш?
А то отвърна: Няма да се върна.

Отвърна: върна. Майте на запад са, а майя,
това е източно, но май заспива тя през май
не е помилвана да я помилва милостта да милваш
в омая джунглата на майте а после
пак джунгла посред нея някакъв мъдрец
изрече туй е майя не докосвай
стопява се миражът щом докоснеш тя докосна
и беше май и май ще се стопи
дъждът вали навярно сит е богът
и с непрестанното валене се предвардва
да му не хвърлят пак девица някоя.

И той говори, а жената
с ръка на ръчната спирачка спи.

© Миглена Николчина, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Асимволия", С., 1995.