БЕДНА СЪМ

web | Градът на амазонките

Бедна съм, не мога да ви дам
ни хляб за скрития ви глад, ни лек за рани,
нито чадър, когато завали.
Не бих могла на слънцето да казвам
кога да грее; бедна съм -
                                     вратите са отворени,
но нито влиза, ни излиза някой.

Видях жена: притворила очи,
в ухото на вселената се смееше,
а сянката й със размахани ръце
се блъскаше свирепо в хоризонта
и крещеше... Но как да ви разкажа?
Бедна съм - не знам къде е думата,
която трябваше да чуете от мене.

Видях и мъж: на рамото на вятъра облегнат,
ридаеше със истинското си лице,
а другото към мен извърна.
И се усмихна. Как да кажа: "Братко!"
а празен звук да не пророня?
Не би ми стигнал цял живот: така съм бедна.

Защо съм ви? - ръцете ми са празни;
лавината на миг един-единствен
не бих могла с плещи да задържа;
ни утешителната вечност да разпъна
над тая бездна от неизразимост -
и нямам мярка за това,
което неизбежно ни обвързва,
но все към вас, но все към вас вървя.

© Миглена Николчина, 1985
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Три след полунощ", С., 1985.