АЕЛА НА БРЕГА

web | Градът на амазонките

В градината от пясък и медузи, по ръба
на сушата върви сестрата на Пентезилея.
Целуват бледите й стъпки
предвремието хлъзгаво на водораслите.
Морето люлката си слизеста люлее
и октоподите унася.
Сега е час за смърт, за падащи пера,
в които се сгъстява синевата.
Над белите вълни се спуска чайка,
за да зачене от морето гибелта си.
Ела, ела! - зоват я дълбините
със веселите си ръце от октоподи.
Оставя залезът от пепелния запад
върху гръдта й ален отпечатък.
И над главата слънцелика на Аела
старицата-небе умира.
Не се страхувай от нощта, Аела.
Бе крехък твоят ден - мехурче светлина
преди голямото прииждане.
Ще дойдат други дни, медузите ще съберат.
А после пак ще дойде
градинарят-мрак.
Не се страхувай от нощта.
До крайчеца на сушата ела
да чуеш името си в шепота на мрака.
До крайчеца на сушата ела
да се сродиш със дрямката на водораслите.
До крайчеца на сушата ела
от дълбините да заченеш свойта нощ.

А утре
младенецът-слънце
ще суче млякото на утринта
от твойта смърт.

© Миглена Николчина, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Асимволия", С., 1995.