Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕОБХОДИМ ЛЕКСИКОГРАФСКИ СПРАВОЧНИК ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Мъжлекова

web

Обучението по старобългарски език в българските висши учебни заведения има повече от стогодишна история, а в средните училища - в специализирани гимназии и паралелки с хуманитарна насоченост - повече от 150 години. За ученици и студенти по тази учебна дисциплина са написани учебници и христоматии на високо научно равнище. Чувства се обаче липсата на старобългарски речници, приспособени към нуждите на обучението. Това е така, защото: излезлият през 1901 г. Старобългарски речник на А. Илиев е библиографска рядкост; много отдавна е изчерпано помагалото „Старобългарски език. Текстове и речник“ на С. Стоянов и М. Янакиев (то има няколко издания, а за последен път излезе през 1976 г.); големите старобългарски речници на Ф. Миклошич, на Л. Садник и Р. Айцетмюлер, на Чешката академия на науките (Прага), на Руската академия на науките съвместно с Чешката академия на науките (Москва) и на Българската академия на науките (София) по много и различни причини са недостъпни за учещите се. Именно затова похвална е инициативата на Издателство „Слово“ да издаде Малък речник на старобългарския език (по-нататък МРСЕ), с което се запълва една голяма празнота в езиковото обучение в българските училища, а също и в обучението по българска литература.

Рецензираният труд е дело на известните палеослависти член-кор. на БАН проф. Дора Иванова-Мирчева и проф. д-р Ангел Давидов. Двамата наши учени имат голям авторски и редакторски опит в старобългарската лексикология и лексикография. Те са подбрали лексикалния материал за МРСЕ от два вида източници: от старобългарски писмени паметници, запазени в преписи от 10.-11. в. (от евангелията Зографско, Мариинско, Асеманиево и Савина книга, от сборниците Клоцов и Супрасълски, от Синайския псалтир, Синайския молитвеник и др.) и от съчинения на старобългарски писатели, съхранени до наше време по по-късни преписи (от Климент Охридски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, от Симеоновия сборник, Златоструй и редица други преводни и оригинални творби). Важно е да се отбележи, че редица думи от втората категория за първи път се включват в един общ речник на старобългарския език.

В МРСЕ са представени 8200 заглавни единици. Това са предимно такива думи, „които в съвременния български книжовен език не са запазени или са променили фонетичната и семантичната си структура“ (с. 6), напр. ’страна на тяло, хълбок’, ’храна, ядене, ястие’, ’зная’, ’гургулица’, ’чудо’, ’извор’, ’къщичка; стаичка, килия’, ’отмъстител’, ’нахраня, наситя’, ’тук’, ’очаквам’, ’златист’, рогозина ’рогозка’, ’седем пъти’, ’пребия, смажа от бой’, ’поучение, напътствие’, ’лечител, лекар’, ’разбойник, крадец’, ’въдица’, ’младост’ и др.

Структурата на речниковата статия е съобразена със спецификата на обучението и с възрастовите особености на учещите се. Думите се представят в основната си форма. След заглавната единица се дава кратка граматична характеристика: при глаголите - инфинитивът, следван от формите за 1 и 2 л. ед. ч. сегашно време гл. несв.; гл. св.; гл. несв.); при съществителните - формите за ед. ч. в именителен и родителен падеж същ. ж.; същ. ср.; същ. м.); при прилагателните - простата и сложната форма за мъжки род в именителен падеж ед. ч. прил.; прил.). Ако при някои думи се наблюдават особености, те също се посочени, напр.: прил. сравн. ст.; същ. ср. събират.; прил. нескл.; същ. ж. обикн. дв. или мн.; същ. ж. мн. и др.

Смисълът на дадена дума е представен или чрез синонимно тълкуване (най-често), или чрез описателна дефиниция. Посочени са както основните значения на думите, така и семантичните нюанси. Примери:

същ. ж. 1. Време (благоприятно, удобно, уречено). 2. Час. 3. Годишно време; Понякога, от време на време.

прил. 1. Който се отнася до живота. 2. Животворящ. 3. Животински, безсловесен, див.

същ. ж. 1. Игра, забава. 2. Зрелище, представление.

гл. св. 1. Доведа. 2. Повикам, призова, привикам, поканя. 3. Принеса, дам в жертва, пожертвам.

гл. св. Докарам, превозя, довозя.

прил. Надарен с разум, с възможност да схваща, да разбира.

същ. ср. 1. Тайно място, скривалище; убежище. 2. Хранилище; хамбар. 3. Съкровищница. // Прен. Съкровище.

нареч. Утре.

Предполагам, че ползващите МРСЕ от различни райони на България сами ще достигнат до значението на някои думи, които днес продължават да живеят в нашия език, но се употребяват само в някои селища или райони, т.е. причисляват се към диалектната лексика, напр. ’болест, боледуване’, ’бръснач’, ’храст’, ’ударя плесница’, ’буза, страна на лице’, ’кой’, ’красив, хубав, прекрасен’, ’очаквам’, ’ремък, вързалка’, ’още’ и др.

Интересно е да се посочи и фактът, че в МРСЕ са включени думи, които в старобългарския период са били многозначни, а в съвременния български език с едно от значенията си принадлежат към активния речник на книжовния език, а с другото са териториално ограничени по своята употреба ’1. Тор. 2. Гнойна рана’, ’1. Юг, южната страна на света. 2. Южен вятър’). Някои думи пък са били еднозначни (напр. ’кърмя’) и днес се срещат в някои български териториални говори със старото значение, но в книжовния език се употребяват с друго (’доя’), което е от по-късно време.

В Речника са намерили място и някои важни фразеологични съчетания - вж. напр. речниковите статии Утринна звезда, Зорница), Зодияк), Щедрост, великодушие), плачевьнъ Долината на скръбта), Правоверие), Крайъгълен камък) и др.

Като обобщение ще отбележим, че всеки, който би съпоставил данните на МРСЕ със съвременното състояние на българския език, би могъл да разбере, че голяма част от старобългарските думи е наследена и продължава да се употребява, макар и с настъпили в различна степен промени във фонетично, семантично и морфологично отношение.

Имам препоръка към съставителите на речника: ако МРСЕ се преиздава, добре би било да се посочи в речниковата статия от какъв старобългарски източник е взета дадена дума. Особено когато става въпрос за думи от произведения на старобългарски автори, които за първи път се описват в общ старобългарски речник.

Авторите на МРСЕ дават за справка две приложения. Едното - кратък очерк характеристика, който е крайно необходим за такъв вид помагала, - се намира преди речниковите статии. Второто е в края и съдържа двете старобългарски азбуки, списък на най-често срещаните съкратени думи в старобългарските ръкописи, източниците за МРСЕ и използваните лексикографски трудове.

Рецензираният справочник представя сравнително пълно лексикалното богатството на българския език в периода 9.-11. в., запазено в различни преписи. Той може да се ползва при превод както на старобългарски канонични паметници, така и на други старобългарски оригинални и преводни произведения. МРСЕ може да подпомогне и теоретичното изучаване на старобългарския език. Затова той е сериозно лексикографско постижение и ценен наръчник, който ще служи успешно в обучението по старобългарски език (а също и по съвременен български език), както и по българска литература (най-вече при изучаване произведенията на старобългарските писатели).

Необходимо е да се отбележи, че МРСЕ много добре се вписва в поредицата „Учебен полилексикон“ на издателство „Слово“. Той е предназначен за ученици, но може да се използва и от по-широка читателска аудитория: от студенти (и те го ползват), млади научни работници, учители по български език и литература, а също и от по-голям кръг специалисти - филолози слависти, историци, писатели и от всички, които биха желали да получат повече сведения за живота и значението на думите през първия писмен период от развитието на родния ни език.

 


Иванова-Мирчева, Д., А. Давидов. Малък речник на старобългарския език. Велико Търново, Слово, 2001, 495 с.

 

 

© Мария Мъжлекова, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 12. 2003

=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 2, 2003.