* * *

В градината, в приятния следобед
познаваме тъгата по приятелите си;
познаваме пристигането им отрано;
познаваме пристигането на приятелите, още идващи към нас.
Докато пада дъжд от листи,
докато сред слънцето през падащите огнени листи,
отсенките на цветовете и звуците по периферията ни
донасят образа на тъй желания човек, с когото
няма да се срещнем -
няма да познаем -
няма да докоснем иначе, освен насън,
освен в убежището ни от камък и вода, и вятър -
във малък парк, през есента,
със празни пейки, по които
само листите седят
и два-три образа изящни
на стопени сенки,
на въобразени същества, които
прииждащата светлина изтрива.

© Милена Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2006, № 12 (85)