* * *

Усеща се един мирис,
ако човек се подаде през прозореца
и наведе глава надолу,
а после бавно я издигне
по посока на планината.
Огън и конски фъшкии
изпълват въздуха в ранния следобед,
когато слънцето довява тишина,
а спомените се прокрадват коварно
през сенките на часовете.

Тогава гърбовете призовават
с настойчиво желание за топлина
да ги изложиш на прозореца, разкъсван
от порива си да запазиш
още лятна светлина в лицето си.

© Милена Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2004, № 1 (50)