ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Миглите ни приличаха на изгорели фитили
и ронеха непрекъснато черен скреж върху тортата.
Рождените ни дни така се изтъркаляха -
като кюфте, подгонено от неумела вилица
върху бордюра на чинията.
Не бихме ли могли да изядем и нея,
виснала от милион години над главите ни?
Съвсем ни побърка вселенският блат на луната:
с препеченото си ухание
и със златистия си цвят;
с петната шоколадова сметана по лицето.
Дали въже високо да си изковем
от проръждели вилици и изхабени ножове. До там
                                                                              да стигне
и дали по него да се изкатерим,
и дали пък да не я изплюскаме, а после
с уста, преливащи от сладост,
да повърнем обратната страна?

© Милена Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2004, № 1 (144)

Милена Иванова. Това е историята. София: Свободно поетическо общество, 1999.