* * *

web | Странната хладина

Вътре в празния корем на къщата,
не знам къде, защото
ъглите й рядко имат имена,
е мъничкото място,
което ти е позволило да седиш на него,
без да привличаш светлина
върху присъствието си.
Така си те представям,
тъй като не мога да те видя,
седнал на циментовия под,
крепящ все още само с воля
тези гниещи стени
и всичко скрито в тях -
и твоите крака са боси,
и безцелно мърдащи са пръстите ти
в този опустял дом,
сред безсмисленото ти умиране,
насред започването му.

© Милена Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2007
Милена Иванова. Странната хладина. Варна: LiterNet, 2007