* * *

web | Странната хладина

на Еми

Мястото миришеше на изгнили водорасли
край море, осветено от лампите на пристанището.
По-нататък беше тъмно и тя си представи главата си
да се полюшва сама върху вълните, невидима за всички,
които биха й обърнали внимание.
И дълго време все това движение
я носеше напред-назад във спомените й,
докато не й се стори, че видя в светлината по водата
някакъв неясен силует да се изправя
и да изчезва през трептенето на лунните отблясъци.
Далечни сънища, изронващи се фигури
от крехката повърхност на вцепененото й минало.
Сънищата по-настойчиво намират утоляването си
и в дните, и във нощите остават, за да й напомнят,
че тя е още тук, докато всички са се разтопили.

© Милена Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2007
Милена Иванова. Странната хладина. Варна: LiterNet, 2007