|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Странната
хладина
И в този есенен ден си спомням
как дойде пролетта.
Спомням си как дойде пролетта
и стана време да се разсаждат цветята,
цветята, които си стоят по саксиите
и чакат идването на пролетта,
без да помръдват от своите глинени домове.
Спомням си всички предвкусвания на пролетта
и си спомням спомените за отминалите тази пролет
пролети,
които ме сполетяваха в началото на пролетта
и чаках с нетърпение да се сбъднат,
за да си ги припомням,
да си припомня вкуса на спомените
върху тъканта на паметта си,
примесена с настоящето.
И ето, в този есенен ден си припомням
как си припомнях отминалите пролети
и тази пролет също,
която тогава предстоеше и си представях, че си припомням,
както сега си я припомням.
© Милена Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2007
Милена Иванова. Странната хладина. Варна: LiterNet, 2007
|