* * *

Понякога имам нужда да поговоря с някой
не много любим приятел.
С някой, който не споделя мислите ми,
който не разбира защо се плаша от широката гледка,
от красивата музика, от бавното угасване на лампата.
Някой, който би ми дал разумна причина за всичко -
дори за твоето неидване
и когато чуя тази причина,
аз бих я отхвърлила искрено
и бих продължила с живота на дребно -
да храня кучетата, да оправям леглото,
да бърша праха, за да не ме погълне преди
твоето идване.

© Милена Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2006, № 12 (85)