Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАТКОСТИШИЯ - 1
*
Пътеки от светлина, по които рибките пътуват.
Къде свършват пътеките и откъде идват рибите...
Къде луната крие своята бяла усмивка,
когато облаците излизат да пасат...
*
Разресах косата си със седефено гребенче,
изядох червена ябълка
и поставих семките й в свилена торбичка.
Има място на тази земя,
където всичките ми желания са изпълнени.
*
Обхождам тесните стаи на дома си,
но не намирам и един празен лист хартия.
Заветът на Великите може да се прочете и на бялата стена,
стига очите ти да гледат в нейната посока.
*
Връщам се отново в леглото.
Птиците са замлъкнали.
Там, където е преминало уханието на шафрановата ти мантия
още е доловим един лек дъх на отсъствие.
*
Ято косове разцъфна
на замръзналия
мартенски храст.
*
Времето на зеленото е кратко -
няколко изгрева и залеза;
птичите песни ще отзвучат...
Но камъните са настлани по пътеката...
Малката костенурка с радост захвърля черупката си
и се наслаждава на хладния им допир
по стъпалата.
*
Голямото, затворено в малкото.
Стремежът на малкото по голямото
затворено в малкото -
копнеж по луната.
© Милена Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2005, № 7 (68)
|