Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
На Т.
На дивана намерих косъм -
къдрав, черен. Знаех, че не е мой.
Взех го внимателно - една толкова крехка част от теб,
погладих лицето си в него и над очите ми се спусна
водопад от черни коси. Но знаех, че те няма и
че само това от теб имам наистина свое.
Окачих го на екрана пред себе си - като знак
за милостта на вселената, че съм те познавала.
© Милена Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2005, № 10 (71)
|