Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК ЛЕБЕДЪТ СЕ ПРЕВЪРНАЛ В ГРОЗНО ПАТЕНЦЕ
(обратна приказка)

Марина Узунова

web

Това е една дълга, дълга история, но все пак ще ви я разкажа...

Живял някога един лебед. Той бил много, много красив, при това бил кралят на кралството Лебедово езеро. Цялото лебедово население говорело за невероятната външност на крал Себастиан. Той обаче не бил никак скромен. Навсякъде се хвалел: че ходил в Бъкингамския дворец, че бил много богат, че дворецът му е покрит с диаманти... Най-непоносим за грозните жаби от езерото ставал, когато започвал да разказва как всеки ден с часове стои пред огледалото и сам се възхищава на себе си.

И както си живеел охолно и мислел само за себе си, изведнъж му се струпали хиляди проблеми на главата. Това било дело на Феята на справедливостта.

Поданиците започнали да недоволстват:

- Данъците са много високи! - казвал един.

- Стоките ми не се купуват - мърморел втори.

- Огледайте се къде живеем, до Жабешкото езеро - добавял трети.

Постепенно това достигнало до ушите на Негово величество. В началото той си мислел, че всичко ще отмине бързо, но феята нямала такова намерение. Искала Себастиан да подобри живота на лебедите. И когато след няколко месеца всички продължавали да говорят срещу краля, той започнал да се оплаква:

- Ще ми се да се превърна в грозно патенце, живеещо на края на кралството и никой да не знае за мен! Така няма да ме закачат за нищо. Ще си прекарвам времето в малка схлупена къщурка и ще си хапвам по коматче хляб... - мечтаел си той.

И додето мислел колко е тежък животът му, без да се сеща за проблемите на другите, станало време за сън. Още щом клепачите му се затворили, почнал да сънува, че се превръща в грозно пате. Живеел край едно блато в сламена колибка. А мечтаното коматче хляб не се оказало толкова лесна награда. Трябвало да работи непрекъснато за него. Всички, с които се опитал да се сближи, го презирали, защото бил мръсен и беден. Изобщо, животът в съня му бил много по-жесток и суров, отколкото този в реалността. Цяла нощ кралят се въртял неспокойно...

И тогава разбрал, че дори най-неизвестният има своите грижи - живее в мизерия, никой не му обръща внимание... За щастие утринните лъчи на веселото слънце го събудили. Кралят запомнил съня си. И разбрал, че народът му не живее добре.

И вместо днес да се разкрасява, както било записано в програмата му, свикал подчинените си на събрание. Обещал да поправи всички неща, от които недоволствали. И още на следващия ден започнал да изпълнява обещаното. След известно време Феята на справедливостта отишла в двореца при Себастиан, за да говори с него.

- Здравейте, Ваше величество! - поздравила го тя.

- Добре дошла, уважаема Фейо! - отвърнал той.

- Дойдох да Ви кажа, че аз съм причината за недоволствата срещу Вас, за съня ви, но всичко беше за добро и...

- Не Ви се сърдя, напротив, дори съм Ви благодарен! С Ваша помощ се опомних и успях да поправя грешките си. Сега народът отново ме обича и уважава.

- Радвам се, че сте доволен. Сега трябва да тръгвам, защото имам и други задължения. Довиждане!

И така, те се сбогували, а крал Себастиан заживял много по-добре. Той разказал на лебедите за съня си. Те също се съгласили, че всички са равни и вече не се гнусели да живеят с жабите.

 

 

© Марина Узунова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.03.2004, № 3 (52)