Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОБЛЕМИ НА ИНТЕГРИРАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Красимир Коев

web

Темата на областната научно-практическа конференция центрира въпросите на интегрирането и социализирането на децата и учениците от турския и ромския етнос върху учебния предмет български език и литература. Това е така, защото качеството на преподаването и степента на усвояването на българския език има решаващо значение за успешното образование на учениците по всички други учебни предмети, както и във всички, но особено в по-горните класове на гимназиалната училищна степен. От тази година, макар и при провалени държавни зрелостни изпити, български език и литература е една от двете матури, чрез които учениците регистрират успешния завършек на 12-годишното си обучение в училище. Изпитът по този предмет не се избира, той е задължителен за всички, оценяването е от външни оценители при конспект, който измерва общото равнище на езиковата и литературната компетентност на зрелостниците като краен резултат на училищното им обучение. Всичко това прави учебният предмет български език и литература да изглежда освен особено значим за придобиването на диплома за средно образование и почти страховит. За децата билингви той ще бъде отговорно и нелеко изпитание и това вече е източник на психичен дискомфорт и напрежение у тях. Сигурност и спокойствие биха били възможни, ако цялостният процес на овладяване на езика за тези деца - от детската градина през началния етап до 12. клас - стане по-интересен, по-достъпен, по-мотивиран и, разбира се, - по-ефективен. Как да става това, ще се опита да отговори настоящата конференция чрез докладите в трите секции и чрез кръглата маса по проблемите на управлението.

Когато изтъкваме значимостта на българския език, ще подчертая, че освен учебен предмет това е официалният език на нашата страна, езикът, на който се общува във всички сфери на обществения живот - на материалната и на духовната култура, на политиката и администрацията. Това е езикът, който консолидира нацията. Доброто владеене и ползване на езика прави гражданина равнопоставен при получаването и търсенето на информация, при социалните му контакти, дава шанс за повече и разнообразна квалификация, преквалификация и допълващо образование - следователно и за по-голяма мобилност на трудовия пазар. В много селища от Силистренска област, в които населението от турския и/или ромския етнос е преобладаващо, пропуските в овладяването на българския език правят децата и възрастните социално уязвими, поставя ги в неравностойно положение спрямо хората от мнозинството, чийто майчин език е българският. Ето защо обучението, и то качественото обучение по български език, надхвърля границите на дидактиката и педагогиката и се превръща в екзистенциален проблем, в проблем на качеството на живот, което в известна степен се залага и определя от българското училище. Проблем, който освен като личен не може да не бъде мислен и като въпрос на образователната - национална и регионална, политика.

Отчитайки тази значимост, РИО - Силистра, повече от три години го утвърждава като първа измежду приоритетните дейности на областната образователна система. Преди две години бе проведена и първата научно-практическа конференция с учителите, които преподават този предмет в началните и прогимназиалните класове, а също в детските градини. На тази конференция през 2001 г. бяха изтъкнати слабите страни в училищната практика. Бяха посочени и някои дейности в краткосрочен и средносрочен план, които могат да подобрят качеството на преподаване и да доведат до усъвършенстване в овладяването на българския език. През изминалите две години Регионалният инспекторат стана организатор и инициатор на богата педагогическа дейност. Сформирани бяха междуучилищни, общински или областни центрове по проблемите на билингвалното обучение с учители от ЦДГ, от началния етап, от средния и горния курс. Като форма на вътрешна квалификация тези центрове обсъждат иновационни практики, създават добър опит и стоят в основата на настоящата научно-практическа конференция. Чрез експертите в Регионалния инспекторат бе осъществена богата квалификационна дейност. В краткотрайни семинари под ръководството на доц. д-р Христо Кючуков преминаха над 300 детски и начални учители. Като добавим посещенията на уроци, непосредствените контакти с ученици, родителските събрания, неформалните срещи - мога да кажа смело, че интензивността на квалификационната дейност по проблемите на обучението и усвояването на българския език рязко бе повишена, а обемът й надхвърли многократно свършеното в предишни години. Проведени бяха тестове за писмената култура на ученици от ромския и турския етнос в различни класове от няколко училища, които са научно обработени и публикувани от доц. Хр. Кючуков. Със съдействието на фондация „Дайвърсити“ бе осигурена техника за около 4500 долара в шест смесени училища за организиране на училищно радио. С участие на известната радиожурналистка Божана Димитрова, председател на Обществения съвет на Националното радио, през трифазно обучение преминаха 14 учители по български език от шестте училища и там вече има сформирани ученически екипи, които водят училищни радиопредавания, и така децата билингви пряко, чрез радиото, упражняват българския език, като създават актуалната информационна среда на училището или участват в нея.

Богатата квалификационна дейност и подкрепата на експертите в РИО стимулира амбициозни учители и директори, преминали през обучение за разработване и управление на проекти. Реалност станаха училищни проекти към различни фондации, дело на училищата в Алеково, Средище, Голеш и др., всички свързани с проблемите на интеркултурното образование и социализацията на ученици от турския и ромския етнос. Съдействие, освен от фондация „Дайвърсити“, получихме по различни поводи от „Отворено общество“, от Междуетническа инициатива за човешки права, от ФРМС и др.

Въвеждането на новите учебни програми и учебници в 8.-12. клас и в 1. клас стана повод за семинари и работни срещи с автори на учебници благодарение финансовата подкрепа на издателствата „Просвета“, „Анибус“, „Булвест“, „Кръгозор“ и др. Преди малко повече от месец като етап в подготовката на днешната конференция бе Кръглата маса по проблемите на ограмотителния период в 1. клас с участието на доц. Станка Вълкова, доц. Христо Кючуков, Даниела Убенова, издателство „Просвета“ и над 30 учители в 1. клас и директори на училища с преобладаващ брой ученици от турския и ромския етнос.

С помощта и съдействието на РИО в смесените училища са разработени и утвърдени училищни програми за усъвършенстване овладяването на българския език. Те са част от задължителната училищна документация, която се приема при защитата на Списък - Образец № 1. На работни срещи с директори обучението по български език е било предмет на етапни оценки, а чрез тематични проверки и тестове, както и чрез отчети и доклади от посочени в годишния план на РИО директори се контролира и регулира цялостната дейност по този основен за областната образователна система приоритет.

Сега, две години по-късно, получил подкрепата на Националния съвет по етническите въпроси, Регионалният инспекторат се надява, че като отговори на въпроса „Къде сме?“, т.е. като постави на обсъждане и анализ някои организационно-педагогически въпроси, а също и като даде възможност за популяризиране на успешни урочни практики, чрез тази конференция ще се опита да каже, че обучението по български език и овладяването му от децата и учениците не просто остава № 1 сред приоритетите ни в областта на образованието, а трябва да се оценява като решаващ в усилията ни за модернизиране на средното образование, като определящ степента на образователните промени в училищната практика, както и за същностната промяна на образователната парадигма.

Неслучайно обаче в темата на конференцията са поставени въпросите на интегрирането и социализирането на децата и учениците от малцинствата. По този начин ние искаме да не превръщаме дискусията в чисто методически или филологически проблем. Намеренията ни са да потърсим онези измерения на интеграцията, които влизат в компетентностите и във функциите на българското училище. За нас интеграцията и социализацията са глобалният проблем. В него са събрани множеството въпроси с вторична по същество функция, чрез които стъпка по стъпка се стига до разрешаване на водещия. Без да подценяваме обучението по български език, ние го разглеждаме само като съпътстващо, като едно от средствата за интегриране и социализиране. Наскоро бе публикуван проектът на МОН „Стратегии за интеграция на децата и учениците от малцинствените етнически общности в България“. Преди това, в началото на учебната година, МОН утвърди подобна инструкция за дейностите на училищата. Тези документи са в подкрепа на посочената по-горе теза. За интеграцията ние се опитваме да съвместим двата проблема. За детските, началните учители и учителите по български език от прогимназията и горния курс водещ е въпросът в частните му дидактически измерения. При Кръглата маса, която организираме с кметове, заместник-кметове, началници на отдели, експерти, т.е. с управленци в областната образователна система, намеренията ни са по-други. Там въпросите за дискусия са организационно-координационни, общопедагогически и финансови и от дискусията тук очакванията са да се изразят идеи, виждания и най-вече предложения, които да станат и основа на решенията на конференцията, с които ще се препоръча на МОН, на общинските образователни власти, на РИО и училищата конкретни дейности за промяна. Така по същество нашата конференция ще бъде обсъждане на проекта на МОН за стратегия по въпросите на интегрирането и това може да се смята като наш принос в този широк обществен дебат. От друга страна, дефинирайки на различни равнища (пленарни заседания, секции, Кръгла маса) слабите си страни и посоката и целта, към която се стремим, конференцията, надявам се, да даде отговор и на въпроса „Как да стигнем до там?“. Ако това наистина се случи, ние ще можем да кажем, че конференцията е била успешна.

* * *

Струва ми се необходимо в този текст да бъде отделено място за някои терминологични уточнения, защото яснотата на понятията ще даде и яснота за предстоящите действия.

В научните публикации по проблемите на малцинствата и малцинствените етнически общности се посочва, че в практиките на много държави асимилационните действия нерядко са били прикривани с думата интеграция. Твърде често понятието интеграция е било параван на асимилационна политика, затова уязвимите малцинствени групи изпитват недоверие, когато им се заговори за интеграция. В политическото минало на България ще се срещнем с много варианти и с много понятия, зад които се е крил асимилационният натиск. Нашата вътрешна политика е била израз на една тенденциозна непоследователност и затова се сблъскваме както с най-грубите действия на физическата принуда, политически и полицейски натиск, така и с идеологическите практики или с открития подкуп чрез привилегии, предимства и други форми на спазаряване. От „тоягата“ до „морковчето“ (подкупа, сделката) - така са се разпростирали действията на политиците, които устойчиво са създали чувство за несигурност у малцинствените групи, страх, че постигнатият напредък може да се заличи лесно.

Асимилацията - това са действия, които водят до изчезване на определени етнографски черти; това е загуба на характерни елементи на материалната и нематериалната култура, както и загуба на чувството за принадлежност към дадена етническа общност. Обикновено тя е насилствен процес, действия на мнозинството, еднопосочни действия за претопяване.

Интеграцията, обратно: това е формиране на редица общи черти и ценности в дадена етнически разнородна общност. Интеграцията е двустранен процес. И двете страни трябва да са осъзнали необходимостта от нея.

1. Малцинството, приемайки общи черти и ценности от мнозинството, трябва да има съзнанието за равнопоставеност и полза. То трябва да е сигурно, че ще запази етнографските си черти, като същевременно получи всичко онова, което има или може да има мнозинството, включително и власт.

2. Мнозинството. Трябва да опознава и да приема като общи и свои някои черти и ценности на малцинството, с което живее, като самò инициира действия в тази посока. Както и като дава широк достъп до власт на хора от малцинството. Но не на принципа на подкупа и спазаряването, а при реалното съзнание, че другите са част от нас и имат същите възможности, които имаме ние.

Като подчертавам двустранността на процеса на интегриране, искам веднага да кажа, че водещо трябва да бъде мнозинството, като при това то самò търси и предлага диалога. То трябва да намира ресурси за действително възвръщане на доверието и за реално интегриране.

Интегрирането не може да става с едно действащо лице - тогава то се превръща в асимилация. Ако отказва да се промени, мнозинството може да попречи на интегрирането. Важно е желанието не само на управляващите, а на цялото общество, на хората и техните неформални структури. Подобен може да бъде ефектът и ако малцинството не желае да се промени, ако то отказва да приеме някои от чертите и ценностите на мнозинството. Когато обаче става дума за по-добро качество на живот, тези опасения не са реалистични. Целта на интеграцията е именно в това - при запазени етнически различия обществото да бъде национално хомогенно, когато преследва обща и приемлива за всички цел: високо качество на живот за всеки етнос, равен шанс за развитие, предприемачество и кариера без етнически предразсъдъци и привилегии, преодоляване на натрупаните различия в социалния статус.

Ролята на училището в този процес е изключително важна. Естествено е да потърсим отговор дали в Силистренска област са налице предпоставки за ефективен интеграционен процес в детските градини и в училищата.

Отговорът не е еднозначен.

1. Може да се твърди, че в училищата и детските градини са създадени необходимите обществени нагласи интеграцията да се реализира като двустранен процес. Учителите българи и учителите турци, независимо кои преобладават и независимо дали училището е смесено или е с над 90% деца от турския етнос, работят в сътрудничество и етнически противоречия и напрежения между тях не съществуват. Всички осъзнават значимостта на проблема за качеството на образованието в отделното училище. Разработените училищни програми за усъвършенстване овладяването на българския език дават предимство на учителите по този предмет, но в същото време определят задачи и дейности и за учителите по другите учебни предмети, както и за часа на класа. Има разбиране, че е необходимо да се изгражда и поддържа в училищната сграда и в извънкласните прояви българска езикова среда, като това става не по насилствен начин. Стремежът е да се създава баланс в практикуването на майчиния и на българския език, като домът е „оставен“ за майчиния, а училището - за българския език. Има съгласие и педагогическите съвети приемат годишни планове, в които извънурочните дейности по отделните предмети, състезанията, конкурсите, честванията, съвместните прояви между паралелки, с родители, с неправителствени организации, читалища и пр. заемат съществено място, а значимостта и важността за практикуването на българския език се оценява високо. Общинските власти и директорите на детските градини разбират, че оттук тръгва овладяването на българския език и работят за подобряване на посещаемостта. Нашите справки показват, че средната посещаемост е около 75% при около 80% обхванати деца. Тенденцията е към нарастване на тези проценти, но въпреки усилията над 20% от децата не са влизали в детска градина и готовността им за 1. клас е слаба. Като цяло отношението към децата с майчин език, различен от българския, е добронамерено, учителите ги приемат равнопоставено. Така е и в училищата, в които децата от турския етнос са единици. В Техникума по икономика, в ПМГ, в ЕГ и в други по-авторитетни училища нерядко между първенците в конкурси, олимпиади, състезания, както и между първенците на випуските се изявяват и деца от турския етнос. Въпреки тези позитивни нагласи, които се утвърждават в училищата, трябва да посочим, че обществото нерядко гледа на билингвите като на хора, които имат по-малко влияние. В повечето случаи това се дължи на недоброто владеене на българския език, на акцента, с който децата не могат да се справят. Но има и хора, които чрез неприемането на акцента не приемат и другия, който е етнически различен. Всъщност науката неопровержимо е установила, но това е недостатъчно популярно: билингвите, които знаят двата езика много добре, се справят по-успешно от едноезичните. Ако образователната система, както и конкретното училище, дава възможност децата да развият билингвизма или многоезичието си, това ще окаже много по-благоприятно влияние върху някои аспекти на интелектуалното им развитие, отколкото ако останат едноезични. Вярно е, че голяма част от двуезичните деца не се справят на тестовете, но това се дължи не на факта, че са билингви, а на зле планираното и зле провежданото обучение с тях.

Ето някои конкретни числа: при 50 оценени ученици в 5. клас на училище „Ю. Гагарин“ средният успех от теста по български език, даден от РИО, е 2.80; в 8. клас при 60 ученици - 3.20; в СОУ - Дулово: 5. клас - 3.30; Окорш - 3.10, Паисиево - 2.70, Главиница - 2.30. В сравнение с 2001/2002 учебна година успехът на учениците, явили се на конкурсен изпит след 7. клас по български език и литература, е намалял от 3.96 на 3.74, а процентът на тройките е нараснал от 20 на 44. Макар и малко на брой явили се на изпит след 7. клас, учениците от училищата в Кайнарджа, Искра, „Ю. Гагарин“ и др. са получили среден успех под 3.00.

Не е необходимо да даваме повече примери. Важно е да кажем, че обучението по български език не е достатъчно ефективно, а в отделни случаи то е почти пред провал, за което беше загатнато по време на пробните матури през 2002 г.

2. И ако нагласите в педагогическите общности за задълбочаване и разширяване на интеграционните процеси са позитивни, не изглеждат такива оценките и изводите за конкретните практики и действия на учителите, на училищата като цяло и на общинските образователни власти.

Става дума за следните неблагоприятни тенденции:

  • Непроменен в сравнение с 2001 г. остават броят и процентът на „неприбраните“. В община Кайнарджа - 45 деца (8% от общия брой ученици), 114 „неприбрани“ в Дулово, от които 78 на възраст от 7 до 11 години.

  • Устойчив, дори нарастващ е броят на отпадналите ученици: 2001 г. - 154 ; 2002 г. - 276; 2003 г. (І срок) - 192. Най-висок е броят в община Силистра - през миналата учебна година - 72, от които 23 от Иширково за 1.-4. клас и 54 от 5.-8. клас; 20 са отпадналите деца в с. Средище въпреки огромния напредък, който училището осъществи за прибиране и задържане на децата.

  • Недопустимо висок и нарастващ е процентът на непродължаващите след 8. клас: 17% в община Дулово, 24% в Кайнарджа и 26% в Главиница. Само в тези общини броят им е 100 ученици - колкото едно малко училище.

  • Рязко намалява броят на полуинтернатните групи. В Главиница той е едва 12, в Тутракан само през последната година е паднал от 41 на 30, в Ситово - от 9 на 5, в Алфатар - от 5 на 2. В община Кайнарджа има 11 полуинтернатни групи при 590 ученици, а в Главиница при 1250 ученици групите са 12. От 203 през 2000 г. сега полуинтернатните групи в област Силистра са едва 121.

  • Интересни, а бих ги нарекъл обидни за областната образователна система са данните за отсъствията на учениците. От 198 000 извинени отсъствия през 2001/2002 г. броят е нараснал на 400 000, а неизвинените - от 70 000 на 100 000. За 17 000 ученици средният брой отсъствия прави по 30 на ученик. Израз може би на безсилието на учителските общности!

  • Рязко намалява броят на групите за СИП, на кръжоците и секциите. При 907 паралелки учебният план дава право в областта да бъдат сформирани 1814 групи. За тази учебна година той е едва 570, т.е. 30% от посочените по учебен план. От тях 323 са в извънучилищните звена, 120 са в 80-те училища, като това са не само кръжоци, а и групи за СИП. В професионалните училища министерството от няколко години изобщо не разрешава разкриване на извънурочни форми.

  • Висок остава и нараства - поради закриването на 6 училища през последните 2 години, броят на пътуващите ученици. Над 500 ученици всекидневно пътуват в община Главиница и това са 40% от общия брой ученици, за Алфатар - 35%, за Ситово - 32%. При около 500 обхванати в столово хранене - 3% от учениците в областта, за голяма част от учениците и главно за тези, които не владеят добре български език, престоят в училище се ограничава само в учебното време. Употребата на български език в час, при остарелите форми на преподаване и изпитване, при които ученикът е предимно слушател, за значителен брой деца е епизодична и се измерва с минути за учебен срок. Децата ни не говорят, а още по-малко пишат и съвсем естествено е равнището на владеене и на ползване на българския език да е крайно ниско. Това се отразява и върху резултатите по другите предмети и в крайна сметка прави учениците от турския етнос неконкурентни за престижните училища, профили и професии, както и за ВУЗ. Ако погледнем още по-глобално, ниската образованост, ниската конкурентност и изоставането в интелектуалното развитие на немалка част от децата на някои общини се отразява върху цялостното развитие и бъдеще на самите общини. Тяхната демографска инфраструктура при значителен брой хора с основно образование или с незавършено основно образование се характеризира със значителна безработица, нисък стандарт на живота, нисък обществен статус, ограничени възможности за икономически напредък.

Интеграционните процеси, според нас, биха се ускорили и биха довели до забележим прогрес в средносрочен план, ако бъдат приети с разбиране и консенсус и ако бъдат реализирани следните по-важни цели:

1. Осигуряване на финансиране за процесите на интеграция. Вместо на образователните нужди нормативната уредба е подчинена на финансовите дефицити. Без ресурса за упражняването им правата на малцинствените групи и програмите за тяхното осигуряване стават неработещи, предизвикват се негативни настроения. Така се натрупва недоверие, представителите на малцинствата продължават да мислят, че са смятани за хора от „втора ръка“.

Средства са необходими за:

  • осигуряване на училищата и учениците с материали за учене и с учебници и учебни помагала за хората с нисък социален статус;
  • осигуряване на помощник-учители за последната група в ЦДГ, за подготвителния и за 1. клас, както и на педагогически съветник (консултант) за училищата с над 50% деца от турския или/и ромския етнос;
  • осигуряване на добри условия за обучение, топлина и уют за средните училища, към които всекидневно пътуват ученици;
  • осигуряване на столово хранене за пътуващите ученици, както и за други желаещи, при достъпни цени;
  • осигуряване на средства за училищните библиотеки и за попълване на фонда им;
  • подобряване условията за транспорт на пътуващите ученици;
  • промяна в нормативната уредба и осигуряване на по-голям брой полуинтернатни групи и на предвидените по учебен план часове за СИП и за други извънурочни дейности;
  • финансиране на форми за допълнително обучение на ученици, изоставащи в интелектуалното си развитие поради ниска степен на владеене на българския език.

    2. Промени в нормативната уредба на училищата и детските градини с оглед разширяване на децентрализацията и на относителната им автономия. Ускорено преминаване към системата на „делегирани бюджети“, приемане на принципа на субсидиарността при управлението на средното образование.

    3. Ускоряване процесите на модернизация на средното образование и подобряване качеството на обучението във всяко училище и по всеки учебен предмет.

  • финансиране на училищата за повишаване на квалификацията на учителите и за реални образователни промени;
  • обогатяване и разнообразяване на училищния живот и създаване на българска езикова среда във всяко училище;
  • повишаване на езиковата подготовка по български език на учителите от турския и ромския етнос чрез квалификация по региони;
  • разширяване на междуучилищната (общинската) методическа работа чрез структуриране на ресурсни центрове и пилотни училища и тяхното финансиране от общинските бюджети;
  • включване на учители и ученици в разработване на микрообразователни проекти, финансирани от общините;
  • подобряване на взаимодействието училище - родителска общност: въвеждане на нови форми за информиране на родителите за напредъка на децата им; повишаване на семейната култура на родителите, промяна в организацията и провеждането на родителските срещи с оглед участието на училищното настоятелство, на родители и деца при обсъждане и решаване на общи за училището въпроси;
  • повишаване на взискателността, реда и дисциплината в училище, осигуряване на охраната в училище, осигуряване на охраната и безопасността на децата; намаляване на отпадащите, непродължаващите и на отсъстващите;
  • създаване на условия за интеркултурно образование, за ориентация към интерактивност; взаимно проникване между групите с различна културна идентичност; взаимодействие с читалища и неправителствени организации.

Ще завърша с няколко обобщаващи думи. Училището е институция за социализация на подрастващите. То не е просто и само място за обучение, за преподаване и оценяване. То е център, който организира процесите на социализацията в сътрудничество с всички граждански структури. Този център ще бъде действащ, ако проявява всекидневна активност, ако работещите в него живеят с разбирането, че от него тръгват и зависят важни за нацията и държавата ни неща, най-важното от които е не само образованието, а формирането на гражданина: активен, самостоятелен и отговорен. Ръководствата на общините и на училищата, както и учителите от област Силистра имат ясно съзнание за отговорната си мисия и могат да я изпълнят със съдържание.

 

 

© Красимир Коев, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 12. 03. 2004
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 6.