|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОДЕРНОСТТА В ИЗКУСТВОТО И ЛИТЕРАТУРАТА ПРЕЗ ДВАДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА 20. ВЕК Ваня Игнатова, Росица Игнатова-Василева, Красимир Коев1 Много често в 12. клас учителят пристъпва към учебното съдържание с боязън, тъй като пред него стои нелеката задача да преподаде сложната, противоречива и разноречива естетика на авангардното изкуство от 20-те години на 20. век. Някак задължително е очакванията на преподаващия да са съобразени с ДОИ за УС независимо от нагласите и мотивацията на обучаваните. Затова учителят търси методики, формули или рецепти, с които да заинтригува, да предизвика, да мотивира желание за познание у 18-годишните, а и те да усвоят социокултурни, литературни и езикови компетентности. Нашата методическа разработка е в резултат на опита в преподаването на тази особена материя и съчетава похватите на класическата методика на обучението по литература и стратегии от програмата за развитие на критическото мислене чрез четене и писане (РКМЧП). Споделяме опита си във формата на РКМЧП, тъй като той улеснява организирането на последователността на задачите и коментара им. Идеите За да се изяснят особеностите на авангардното изкуство, е необходимо да бъдат уточнени значимите събития, белязали началото на 20. век, в мащабите както на българското, така и на европейското пространство. Изобразителното изкуство визуализира тези особености, защото то първо реагира на случващото се в обществото през този период. Факт е, че немският експресионизъм се заражда като протест срещу установените канони на академичната живопис, която според Младите в Германия е изчерпала своите възможности "да говори" на и за човека и да вълнува. Нейните портрети не могат да покажат драмата, разиграваща се в душата на индивида, забравен в динамичния механизиран свят. Бунтът на Младите се проявява в нова естетика, в търсенето и намирането на нов език, който да "извика" внимание и воля за промяна.Това са и мотивите при подбора на репродукции, с които се подрежда галерия на авангардното изкуство. Първа стъпка: Събуждане на интерес - стратегия Галерия Галерията е подредена на дъската, а подбраните репродукции са: "Викът" на Е. Мунк, "Марионетка" на С. Скитник, "Улична сцена" на Е. Кирхнер, "Автопортрет" на И. Милев, "Великите пости" на И. Пенков, "Нашите майки все в черно ходят" на И. Милев. Задача: Разгледайте галерията. Спрете вниманието си на картината на Е. Мунк "Викът" и напишете текст, в който да споделите впечатленията, мислите или асоциациите, предизвикани у вас. Време за написване на текста - 5 минути. Целта на тези задачи е да се подготвят обучаваните за среща с идеите на естетиката на авангардното изкуство чрез пряка илюстрация. Картините са представителни за изкуството от първата четвърт на 20. век. Те репрезентират идеите на модерните времена. Картината на Мунк, макар и рисувана през 1893 г., е ярък израз на тези тенденции. Тя крещи болката от самотата и отчуждението и крясъкът достига до зрителя, шокирайки го. След прочита на няколко съчинения учениците се разпределят в групи по шестима, като подборът може да бъде случаен (т.е. по техен избор) или като се раздадат разноцветни картончета. В една група влизат ученици, избрали един и същи цвят. (Картончетата са в синьо, жълто, черно, червено, зелено и сиво - по четири от всеки цвят. Подборът на цветовете не е случаен. Това са цветове, типични за авангардното изкуство и за поемата "Септември".) Втора стъпка: Осъзнаване на смисъла Всяка група получава текст за работа по следващите задачи. Задачи
Първа група: Кои ценности анализира Сирак Скитник в статията "Светът - кризис и преосмисляне на ценностите"? Втора група: Коментирайте човека и действителността през погледа на Херман Брох в статията "Разпадането на ценностите". Трета група: Изследвайте представата за Аз-а в статията "Небето" на Гео Милев. Четвърта група: Направете наблюдения над Душата според откъса от статията "Модерната поезия" на Гео Милев. Пета група: Защо новото изкуство трябва да бъде фрагментарно според статията "Фрагментът" на Гео Милев? Шеста група: Каква е целта на изкуствата (словесни и пластични) и как художествената творба става "спонтанен организъм" според статията "Музиката и другите изкуства" на Гео Милев? 3. Обобщете изводите си на постер. Изберете говорител на групата. Време за работа - 15 мин. Според реда, посочен от учителя, говорителят на всяка група представя пред голямата аудитория постера със записаните изводи, като коментира и илюстрира коментара си с цитати от статията, по която е работено. Нужно е да се изисква презентацията да се осъществи за определено време (до 5 мин. за всяка група), а класът да записва изводите. Изводите, които правят учениците, очертават принципите и идеите на модерното изкуство. Според изводите на първа група новото изкуство отразява разпада на ценности, настъпил в обществото и довел до обезличаването "не само на изкуството, но и на човека". Това се случва, защото човекът не успява да се освободи от миналото, а съвременният свят се моделира според условия, зададени от традицията. Ключов проблем - ревизирането на ценности. Според наблюденията на втора група живот е осакатен. Това е в резултат на войната, която е "отменила реалността на света". Действителността се е превърнала в абсурд, епохата "се дави в кръв и отровни газове". А човекът е сам, скитащ в този нереален пейзаж, подобен на "слабоумно дете". Проблем - човекът и историята. В изводите си следващата група коментира Душата като "извор, от който извира нашата нова поезия и цялото изкуство изобщо". Според това твърдение на Гео Милев Душата е нова творческа сила, която поставя законите на нова естетика. Учениците извеждат проблема за човека и действителността. Анализиралите статията "Небето" стигат до извода, че тя говори за пълния отказ от конкретния, настоящия свят. Аз-ът трябва "да разтопи" този свят и да го превърне в изкуство - антиреално, за да бъде вечно. Аз се превръща в космос, защото се слива с "космическите елементи". Аз става божество, защото твори светове, Аз става Алфа, защото е начало на началата. Ключовият проблем е бунтът на човека. Поетът трябва да владее словото и "с най-смел замах" да го използва, заявява Г. Милев във "Фрагментът". Модернистичната поезия търси свой език. Поетът трябва да конструира една действителност, съществуваща само чрез словото. Този език е фрагментарен. Това е език на асоциациите и колкото те са по-далечни, толкова изкуството е по-фрагментарно. Новото изкуство трябва да бъде субективно и достигащо до всеки. Извежда се проблемът за човека, сътворяващ света. Последната група откроява концепцията на Гео Милев, че целта на новото изкуство е да буди "известно прозрение в душата на читателя" и да носи "очистителна за душата сила". Осмисля се визията за общ път и взаимодействие между различните изкуствата (музика, поезия, изобразително изкуство), които не трябва да копират готови форми, а да търсят внушението, експресията, "израза отвътре" - само така творбата може да стане спонтанен организъм, истинско творчество. Ключов проблем - спонтанността на внушенията и експресивната сила на новия поетически език. Ролята на учителя при осъществяване на тази стратегия е да следи за верността на направените изводи, както и да допълва коментара на говорителите, когато се налага. Могат да се предложат и цитати от други текстове, които да бъдат обсъдени от учениците. Например от книгата на В. Кандински "За духовното в изкуството"2. С цитирания текст се мотивират възгледите на експресионистите за душата, обект на творчеството им, както и се допълват социокултурните компетентности на обучаваните. Изборът на цитат също не е случаен. Вижданията на Кандински за изкуството от началото на 20. век са в основата на творческите концепции на "Синия конник". Трета стъпка: Рефлексия. Стратегията е Писане на стихотворение по зададени ключови думи (гневен, мечтаещ, рушащ, взривява, човек) или хайку. Втори час След коментара на статиите в предходния час, в който учениците придобиват първоначална представа за културния образ на Гео Милев, им предстои да допълнят знанията си за разностранния му талант чрез възприемането на художествения свят на поемата "Септември". За пробуждане на интереса им пристъпваме към следната задача: Първа стъпка: Събуждане на интерес Напишете по шест асоциации на следните 12 цвята - синьо, жълто, черно, червено, зелено, сиво, бяло, виолетово, кафяво, оранжево, розово, лилаво. След това систематизирайте асоциациите в таблица с три колони: първата - асоциации, свързани с природата и сезоните, втората - с предметите, и третата - с тяхното мистично или психично значение. Резултатите се обсъждат съвместно и се правят изводи за универсалността и поливалентността на "езика на цветовете"; за това, че цветовете са знаци с богато и лесно за осмисляне символично значение, което повечето от учениците са тълкували по сходен начин. В коментираната предния час статия "Музиката и другите изкуства" Гео Милев пише: "...всяка боя си има своя особена стойност и никога например черните и тъмнозелените бои върху платното не ще ни накарат да бъдем весели, а светлосините и розовите не ще събудят тъга у нас". Традиционно цветът "в широки граници приема своя смисъл извън себе си: той е метафора на еталонни културни значения" (Шевалие, Геербрант 1996: 558). Той е способен (както всеки символ) спонтанно да поражда различни образи, чувства и мисли, асоциации, в зависимост от индивидуалните възприятия и опит на субекта като цяло. Отчита се, че смисълът и значението, които се придават на цветовете от различните народи, цивилизации, епохи, школи, невинаги са еднакви. Допълва се информацията, че отношението към цвета е подвластно и на социокултурния контекст и на модата3. След това се преминава към същинската част. Втора стъпка: Осъзнаване на смисъла Отново се актуализира изводът, че ключово за осмисляне на творчеството на Гео Милев е разбирането му за изкуството като спонтанен организъм, постигнат чрез словото, което не трябва да описва факти от действителността, а да събужда поетически образ чрез съчетаването на звук и понятие. Поемата "Септември" е гениална реализация на тези идеи и словото в нея е в единство с музикалния ритъм и с ярки визуални образи, носещи огромен емоционален заряд. Това дава възможност на учителя да използва интердисциплинарния подход, като изведе отделно проблемния кръг "Цветовете в поемата "Септември"4. Преди да пристъпи към осмисляне на ролята на цветовете за сугестивната сила на поемата, учителят запознава учениците със:
За да внуши експресията на духовния устрем и на погрома, на гнева и на конфликтното битие в поемата "Септември", Гео Милев използва множество образи и мотиви, които са обвързани с конкретни цветове, както и други, които асоциативно могат да се отнесат към символиката на цветовете. Преобладаваща е червената гама, но тя не е единствената в текста. Това дава основание да се постави задача на всеки ученик да предложи доминиращ цвят за всяка от 12-те части на поемата. Целта е чрез използването на "игрови" подход в съчетание със задачи за интерпретация да се провокират учениците да открият и съпреживеят начина, чрез който е постигната експресията на бунта в Гео-Милевата творба. Известно е, че изобразителното изкуство (в случая цветовете) подпомага зрителната памет и провокира емоционалните преживявания. То е способно да отключи въображението на учениците и "макар че не е някаква специална способност, може да се задейства във всички основни форми на психическа активност: мислене, чувство, усещане и интуиция" (Юнг 1993: 134-137). Така още при началното запознаване с поемата "Септември" учениците правят подбор на най-експресивните според техните възприятия образи, асоциират ги със символичното значение на цветовете, разграничават ги, анализират различните им аспекти и това улеснява интерпретацията на значимите проблеми, които "разисква" творбата. За визуализиране на направения от ученика избор на цвят се работи със средствата на компютърна програма, която изисква най-елементарни технически умения и е изработена от негов съученик. Тя дава възможност на всеки да онагледи представата си, да я коригира, ако промени решението си, както и да усети ефекта от взаимодействието и комбинирането на средствата на изобразителното изкуство и словото за постигане внушенията на текста. Допълнително изготвеният файл със статистика позволява на учителя лесно да обобщи цялата информация от интерпретациите на учениците и така да се постигне по-голяма динамика при цялостната работа. Изборът на палитрата от 12 цвята (на които са направени асоциативни вериги в началото на часа) е предварително определен в "прозорец" и се състои от десетте основни цвята според "Речник на символите" на Ж. Шевалие и А. Геербрант, към които са прибавени розовото и лилавото, също носещи множество популярни символични значения. Предпочитанията към ярки тонове се аргументират чрез статията "Небето", в която Гео Милев подчертава необходимостта изкуството да се ориентира към ярките цветове, без да се търсят оттенъците и нюансите: "Остава една само всеобща плоскост: плоскостта на Безвъздушното космическо небе - плоскостта, на която ще рисува художникът: платно или ватман (...) Изчезва перспективата с безбройните свои планове, значи - изчезват приливите на линии и бои. Линиите и боите се явяват без реалистичните настроения на нюансите - явяват се елементарни, първични: примитивизъм" (Из "Небето"). Умереността на пастелните тонове е в разрез с авангардното изкуство, тъй като "те не са истински живи, а един морализиран знак" (Бодрияр 2003). Цветът в поемата е агресивен и поражда цветови и иконични (смислови) контрасти, израз на бунтуващата се Душа, на екстремните й преживявания и копнежи. Според Ж. Бодрияр ярките цветове са "компенсация на нещо", те са "знаци клопки, алиби, където може да се види свобода, която не съществува". Яркият цвят в поемата на Гео Милев също компенсира не-свободата, не-справедливостта, отнетите мечти. Той изгражда едно значимо равнище на художествените послания на текста - равнището на визуалното внушение на идеята за бунта и за цветните сънища на мечтите по свобода5. Двама от учениците имат задачата да потърсят символичното значение на тези цветове в цитирания речник или в "За духовното в изкуството" на Кандински и да предложат постер, който допълва направените асоциации и може да се използва при избора на цвят за съответната част. Всеки трябва да подбере цвят от палитрата на екрана и в друг "прозорец" да напише своята аргументация, а после да "оцвети" разсъжденията си в съответния цвят. В дясната част на екрана е въведен текстът на поемата. Работи се поотделно за всяка част, като времето за работа е в зависимост от обема и от корпуса от идеи, на които учителят иска да акцентира (до 10 мин.). Изборът на цвят на отделните глави, аргументацията и коментарът могат да се подпомогнат със следните въпроси:
Учителят също работи заедно с учениците (не предварително!) и така им действа мотивиращо, тъй като и той става част от общия екип. Следващият етап в работата събужда много голям интерес - това е съпоставяне на избора на цвят и на аргументите за това след всяка част на поемата. Честите съвпадения пораждат спонтанни реакции на задоволство. Без да са работили предварително в обособени групи, в хода на коментара част от учениците оформят "импровизирани екипи", които защищават общ избор. Други отстояват различен избор на цветова характеристика. Така всички непринудено са въвлечени в търсенето на допълнителни аргументи за избора си, за да го обосноват, както и в тълкуването на много детайли от текста, които при традиционните методи на преподаване биха останали незабелязани. Учителят има възможност да участва в процеса като фасилитатор и медиатор, като създава атмосфера на партньорство и доверие. Това стимулира учениците към по-задълбочено общуване с художествената творба и развива уменията им за аргументиране и интерпретиране чрез детайлизиране, като се постигат и целите, заложени в Държавните образователни изисквания (Учебни програми 2003: 84). Проведеният урок би могъл да подпомогне учениците при по-нататъшното задълбочаване на знанията за огромния ресурс от идеи, мотиви и проблеми в творбата, при писането на домашна работа или на план за интерпретативно съчинение6. Трета стъпка: Рефлексия Работата върху творчеството на Гео Милев завършва с дискусия, свързана с модерното изкуство от 20-те години на 20. век. (20-25 мин.). Тема: МОДА И АВАНГАРД (Изясняват се понятията модерен и авангарден.) Тезиси:
Дискусията цели да бъдат осмислени основните принципи на модерната естетика, да бъдат обговорени проблемите, които възникват при нейното усвояване. По време на дискусията могат да се предложат за допълнителен коментар откъси от есето на Ч. Мутафов "Експресионизмът в Германия" и от статията "Критични мисли за новото изкуство" на В. Ворингер. Занятието може да завърши със задача, която да изисква създаване на текст със заглавие: "Човекът в модерното изкуство". Темата е подходяща и за домашна работа за съпоставка между естетиката на индивидуализма (П. Славейков) и експресионизма (Гео Милев).
БЕЛЕЖКИ 1. Кр. Коев е ученик, автор на компютърната програма. [обратно] 2. "Нашата душа, пробудила се едва отскоро след продължителния материалистически период, таи в себе си кълновете на отчаянието от неверието, от безцелността и безсмислието. Не е отминал още целият онзи кошмар на материалистическите възгледи, който превърна живота на вселената в лоша безцелна игра. Пробуждащата се душа живее още под силното впечатление от този кошмар. Само една слаба светлинка мъждука като една-едничка точица в огромния кръг на чернотата. Тази слаба светлинка е само предчувствие, което душата няма истинската смелост да види, обзета от съмнение, дали светлината не е съновидение, а кръгът на чернотата - действителност" (Кандински: 1998). [обратно] 3. Подходящо е да се коментира символичната поливалентност на червения цвят. [обратно] 4. Идеята за използването на различни цветни листове, върху които може да бъдат отпечатани откъси от една литературна творба, бе провокирана от една среща на учителите в Силистра с доц. Радослав Радев. [обратно] 5. Ярките цветове и в нашето съвремие (дори извън литературата, а във връзка с предметите, интериора, екстериора и облеклото) се възприемат като белег за еманципация, провокация и освободеност. Ако има ученици с интерес към изобразителното изкуство или архитектурата, може да им бъде възложена задачата да запознаят класа с цветовете върху палитрата на Дьолакроа и с начина, по който ги е систематизирал. (Вж. откъса от книгата "Феномен и цвят", Берлин, 1970 г., публикуван в: Света гора. Алманах за литература и изкуство, 2005. Велико Търново, с. 319-324. [обратно] 6. Например във връзка със заглавията на интерпретативни съчинения, предложени в учебниците на изд. "Анубис" и "Просвета", или с техни варианти, като: "Противоречивият и единен художествен свят на поемата "Септември"; "Образни и смислови измерения на утопията в поемата "Септември"; "Образни и смислови измерения на гнева в поемата "Септември". [обратно]
ЛИТЕРАТУРА Бодрияр 2003: Бодрияр, Ж. Системата на предметите. София Кандински 1998: Кандински, В. За духовното в изкуството. София. Милев 1975: Милев, Г. Том 2. София. Мутафов 1993: Мутафов, Ч. Избрано. София. Русева 1993: Русева, В. Аспекти на модерността в българската литература. В. Търново. Стефанов 2003: Стефанов, В. Българската литература. 20. век. София. Стефанов, Добрев 1996: Стефанов, В., Д. Добрев. Литература за 11 клас. София. Стефанов, Добрев 1996: Стефанов, В., Д. Добрев. Христоматия по литература за 11 клас. София. Стефанов, Панов 2003: Стефанов, В., А. Панов. Литература 12 клас. Задължителна и профилирана подготовка. София. Учебни програми 2003: Учебни програми І част за задължителна и профилирана подготовка, 9., 10., 11. и 12. клас. Културнообразователна област: Български език и литература. София.. Шевалие, Геербрант 1996: Шевалие, Ж., А. Геербрант. Речник на символите. Т. 2. София. Юнг 1993: Юнг, К. Избрано. Т. 2. София. Янев, Русева, Радев 2002: Янев, С., В. Русева, Р. Радев. Литература 12 клас. Задължителна подготовка. София.
© Ваня Игнатова, Росица
Игнатова-Василева, Красимир Коев Други публикации: |