ЕКЛОГА X

web | Митът за Одисей...

(завръщането на Одисей)

Едва, когато прекрачи прага
на опустошения си и разграбен дом,
той разбра, колко много има още там
за доубиване, разграбване и разрушаване:
нимфите от мрамор в пълните със заблатена кръв фонтани,
опушените сводове от факлите на копрофагите,
подкупните слуги, продажните коняри,
развратните робини и нелепите им оправдания,
свинарниците, пълни с трупове на заблудени странници,
приютите за странниците, яли от гранясалите наденици,
гранитните маймунки по фасадите,
кървящите мозайки в зеленясалите бани,
разкъсаните с клещите на силогизмите овчари
и още толкова мъртви неща,
за които би могло да се каже,
че някой ден ще изчезнат съвсем,
да, така би могло да се каже:
"Съвсем!"

(писмото, което Одисей не получи - написано с микроскопични букви върху две цигарени хартийки с фабричен надпис Gitanes, поставени и запечатани в миниатюрна бутилчица Underberg, намерена при почистването на замърсените брегове на Гренландия от труповете на масово самоубиващите се там гларуси)

първа хартийка:
(лицева страна) одисей стари приятелю
за разлика от унилия вид
на дъното което обитавам
екзотичните брегове
край които плаваш
навярно предлагат
къде по-вълнуващи
преживявания
единственото което тук
заслужава внимание
е зачестилата поява

(обратна страна)
на някакви мътни лица
в илюминатора
но изобщо не мога да разбера
какво така разпалено
се опитват да ми кажат
за разлика от онзи овчар мандрогас
/или как още се казваше там/
аз изобщо не смятам
че нерадостният живот под водата
е участта която заслужаваме

втора хартийка:
(лицева страна)
затова не се отчайвам
а търпеливо чакам своя час
в който триумфално ще изплавам
търсейки междувременно
най-ефикасния начин
за премахване явяващите се
вследствие на постоянната влага
гъбички по краката
пожелай ми успех
в това толкова важно

(обратна страна)
за всички нас
начинание
немо /, никто,
personne, nobody/
капитан на подводница
изследовател
Р.S. прощавай
но тъй като не сме се срещали
много отдавна
просто не знам
какво да ти пожелая
доскоро виждане
или успешно плаване

(стиховете, които Одисей написа преди смъртта си - неясно защо)

Накрая и нощта ще слезне,
и през ронливите стени на чезнещия ден
по стъпките на отминаващата безнадежност
нощта ще стигне и до мен.

В утробата й всичко ще изчезне,
дори страхът, че съм останал нероден,
че ме очаква дълъг път
и че посоката е неизбежна...

Над кораба и над вълните
нараства като сянка вечерта...

Отблясъците се стопяват.

Остава само тягостната тъмнина,
която ще погълне след отплаването дните.

Нощта е бряг към тази празнота,
отвъд която вече всичко е различно,
разделяйки на две дори безцветните стъкла,
в които залезът угасва пред очите.

(смъртта на Одисей)

На този бряг от скръб
водата в стомните ръждясва -
отплава Господарят
с ладията плоска на смъртта...

Каквото бе останало от него,
положихме в пробитото корито на земята,
дъждът и ветровете
го утъпкаха с крака...

Така омачкват гроздето презряло
и прекипяла топлата му кръв
сега по чашите се утаява...

Остава само виното да натоварим
и призори, разпънали платната, да отплаваме
към грейналия хоризонт
на селските ни радости...

Само там - в необятния Рай
на безбрежните тучни ливади,
ще се слеем отново в едно с гласовете си -
безметежно щастливи и вечно пияни...

Но да тръгваме! Време за губене няма!

За овцете растящата смрад
от телата ни тленни е пагубна...

Над овчаря, нарамил кривак
и подкарал пред себе си стадото,
виж, далечната бледна звезда
пак изгрява сред здрача саванен.

© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.06.2006
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. София, 1997.