ЕКЛОГА IX

web | Митът за Одисей...

(смъртта на Титир)

Да... пихме... иначе аз никога не бих
преди ли... карали сме се... разбира се...
но после винаги... да, още от училище
седяхме на един и същи чин
наистина... и аз не зная как
спорехме за нещо
за нещо много важно
и тогава той ми каза:
"Ти нищо не разбираш!"
Така ми каза... с което страшно ме обиди
тогава нещо в мене се надигна
не, не омраза... а някаква
не зная как да кажа... сила
и без изобщо да съзнавам
да... с вилицата
той се хвана за гръкляна
почна да се дави
с брадвата
не се побираше... да... тялото
вижте... знам, че не постъпих правилно...
но пак ви казвам... ако не бях пиян
не, не... не искам да се оправдавам
ужасно... страшно съжалявам
и само ако можех да поправя станалото
да... зная... няма как
освен това... да... как познахте
утре заминавам
с лайнера "Руслан"
като майстор-готвач
сигурно ще ви се стори странно
но не можете да си представите
колко депресира необятността на Океана
децата ли... какво децата
наистина... не зная как
не... не плача... вече казах
ужасно... страшно съжалявам
и ако мога някак... зная... няма как
се финù... както се казва...

(смъртта на конярите)

Ние, които винаги бяхме отгоре -
не само върху потните кореми на робините,
но по палубите и на вълноломите,
питаме: кой... кой е виновен,
кой разясняваше, кой убеждаваше,
кой сочеше с пръст хоризонта,
кой безучастно мълчеше,
кой непрестанно говореше,
кой разяри Посейдон
с фламбираните нереиди и тритони,
и защо ядохме всички -
по чие нареждане, според чия воля,
кой след това ни утешаваше, че сме невинни,
кой ни внушаваше, че сме виновни
и защо аз, а не той,
и ако не той, то кой... кой... кой...

Ние, които сега сме едва доловимо къркорене
из червата на рибите, питаме: КОЙ...

(смъртта на Лампридий Граматик)

Аз съм подлецът прошепнал вика си
само на белия лист,
аз съм този, който

(смъртта на Тераген)

Акулата... едва ли...
в преодолените след толкова премеждия
морета, проливи и океани
ни дебнеха, какви ли не
наистина кошмарни същества -
къде по-ужасяващи и странни:
фосфоресциращи сирени,
пеещи циклопи без лица,
прелитащи над корабите с рев
стегоцефали...
Добре, че са делфините.
С извитите си над лазурните води тела
са толкова красиви и забавни,
разправят даже хора, че спасявали,
а това е много... много важно,
то означава, че... разбирате, нали...
но... между другото...
какво е там това, което приближава...

(смъртта на Мелибей)

- Само челюсти, черво и анус! -
възкликна Одисей смаяно
и в пристъп на гадене от видяното
възхитено добави -
По-просто тяло от това
не би могло да се направи!

И вадейки от пълния стомах
натрупаните с времето отпадъци
(алени рубашки, розови очила,
мраморни вулви и фалоси),
продължи с метафорите и похвалите:
Акулата не може да бъде обичана,
тя не може да бъде и мразена,
тя е всичко, за което мечтаем,
тя е всичко, от което се ужасяваме,
глада й не знае предел,
тялото й не познава граници,
тя не се смалява непрестанно,
тя не нараства до безкрай,
с нея не можем да си играем,
с нея не можем да се гаврим,
тя няма врагове, тя няма приятели,
свободата за нея
не е дори понятие...

- И няма нищо странно
в тази тъй пространна апофатика -
заключи отегчено Одисей,
положил скалпела на мраморната маса -
а най-обикновен биологичен факт...

И тъкмо да добави няколко цитата
от поемата "Падението на Икар"
("И гордо разперил криле
над водната шир в синевата..."),
от стомашния тракт най-неочаквано
се показаха косматите нозе на Мелибей,
опитал се да тича бос по водата...

- Само челюсти, черво и анус... -
повтори Одисей вяло
и с отвратено лице
ги подпря на стената.

(писмото, което Одисей получи след смъртта на всички свои другари и спътници)

Одисей, напоследък все по-често ме измъчва
зададеният ми от теб преди отплаването ти въпрос:
с какво хората сме по-достойни за живот от мухите?
Признавам, че при решаването му досега,
аз винаги съм постъпвал по следния начин:
приближавам се до кацналата муха
и с навит на руло вестник в ръката
я размазвам върху стената или масата...
Считаш ли това за правилно?
Защото може да ти прозвучи странно,
но колкото и да се старая,
броят на кръжащите около мен мухи,
както и на хората,
желаещи да споделят съдбата им,
не намалява...

Очакващ отговора ти с нетърпение
                Андрогон (Мандрогас) Монтефагос

© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.06.2006
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. София, 1997.