ЕКЛОГА IV

web | Митът за Одисей...

(разказът на Мелибей)

Да се живее в пещера е тягостно,
особено, ако чакаш да бъдеш изяден:
"Да отплаваме! Да отплаваме!"
Но къде? И как?
След като за Одисей и неговите другари
хоризонтът е Огромно око,
което никога не се затваря.
Само Одисей не се е отчаял -
спори, разяснява, убеждава...
Говори за някакъв кол,
разбира се, въображаем,
защото откъде кол в пещера,
доскоро считана необитаема...
А вонята (козя урина,
късове разложени тела)
става все по-опияняваща.
Броят на изядените се увеличава.
Но така трябва!
Иначе кой би ни повярвал,
че сме преживели всичко това...
Кой би ни повярвал?!
Нека предположим все пак,
че Окото бъде извадено...
Какво би спечелил Одисей -
нови унижения, нови изпитания:
острови, където трябва да грухтиш като свиня,
шляенето като травестити по пристанищата,
стерилните лаборатории на лестригоните
и безподобните експерименти с тялото...

(Това разказа Мелибей,
а вън сатирът Марсий тъжно пееше:
- Мъртъв съм, толкова мъртъв,
че чувствам как свежия бриз
докосва и моето рамо...)

(сънят на Титир)

Преди да разбера, какво точно е станало,
воден от вроденото си любопитство
и неутолимата жажда за знания,
съм попаднал в някаква сияйна пещера.

- Колко много и еднакви огледала! -
възкликнах заслепен от светлината аз.

- Да, така е - усмихна се Той загадъчно. -
Въпреки легендите за някакво всевиждащо Око,
което всички вие храбро сте били извадили,
виждаш сам, че имам още много по едно
и всичките кристално здрави...

Не разбрах, какво точно ми казва,
затова реших да не се съпротивлявам.

Заех с готовност предоставеното ми кресло,
като с крайчеца на погледа си забелязах
как сред яслите от тъмен махагон,
с грейнали лица - от дясно и от ляво -
плаваха (така и не разбрах защо)
всички мои хванати другари...

И тъкмо да им кимна тайно, но с любов,
радостен, че виждам всичките отново заедно,
нещо обхвана врата ми -
деликатно и нежно, плътно и здраво...

Явно, за да съзерцавам
само образа си озарен
от огромното фронтално огледало...

Но какво става?!

Ведрият овал на моето усмихнато лице
почва неочаквано да се разпада...

И на мястото му, неизвестно откъде,
тръгват ненадейно да изплават
странни мерзости, с наслада вършени от мен,
в ярки образи, картини и представи...

Как подмамвам в пещерата Мелибей,
как се гавря с него, как го разчленявам,
как го карам да протяга за спасение ръце,
впримчен в множество проблясващи капани...

- Нищо странно - продължаваше да се усмихва Той -
Кой би могъл наистина да се похвали,
че заставайки пред образа си отразен,
е съхранил първоначалната си цялост...
Дори и... но къде е Одисей?
А... ето го и него... плава!
С поглед взрян към нови брегове -
все още вярва, че се е спасил,
че е избягал...
А сега мълчи... и наблюдавай...

(Що се отнася до всичко останало:
смаляването на света в очите на Титир,
мнимият триумф на Мелибей,
както и плаванията на Одисей
до далечните страни на антиподите и лотофагите,
то всичко това /заедно с десетата
(последна) книга на недописаните "Нови Енеади"/
се съхранява в един от секретните файлове на Полифем
с кодово название "nobody")

(съдбата на Одисей - според всевиждащото Око на Полифем)

- Но къде е Одисей?! А, ето го и него... плава!

И унесено загледан в яркия екран,
тъжно и разочаровано добави:
- Колко е невзрачен и смален,
неестествено усмихнат... жалък...

Явно почва постепенно да съзнава,
че това не е мечтаният безбрежен Океан
и че вече всичко е било показвано...

- Но какво става?! - чух го да възкликва ужасен -
Образът му толкова неуязвим и цялостен,
почва с разделено по посоките лице,
странно да трепти и да се разслоява...

Да, наистина, така е...

Кой би могъл да каже има ли предел
при разпадането на едно отпаднало
от същността си тяло...

И тогава (изненадващо дори за мен),
вследствие на някакво оптично изкривяване,
тази част, която трябва винаги да е отпред
(с нос, уста, очи, гърди и фалос)
най-смущаващо зад задната се озовава...

Той се гърчи, проклина ме, стене,
че не може,
не иска да гледа натам,
но облегалката хищно обгръща врата му -
все по-плътно и плътно,
все по-здраво и здраво...

Странно... дали всички, които попадат при мен,
наистина искат всичко да знаят...

(съдбата на Одисей - според filename "nobody")

ЗА ВЛИЗАНЕ В ЗАСЕКРЕТЕНАТА ЧАСТ
НА НАСТОЯЩИЯ ФАЙЛ
НАБЕРЕТЕ СЪОТВЕТНИЯ КОД...................... КРАЙ

© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.06.2006
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Кирил Мерджански. Митът за Одисей в новата буколическа поезия. София, 1997.