ЗАВРЪЩАНЕТО НА АТИС

web | Античност след античността

Дайрета, флейти, тъпани, цимбали,
два лъва теглят прашна колесница...

Това е Атис!
                                  Мъж ли е сега? Жена ли?
Отшелник?
                  Жрец?
                                  Мъртвец?
                                                       Или пък жрица?

О, Атис, Атис -
извиват истеричен глас жените -
Атис, Атис!

Ще те прегазят,
забраниш ли им да викат.

Атис - възторг и болка, ярост и наслада -
той приживе тъй много страда,
за да остане жив и след смъртта си.

И ето го! В предишната му цялост!

Ръце, крака, глава и тяло...

Но - без фалос.

Зачеване и девственост,
какво са за пръстта - за мрачната Кубаба?

Кое от двете
повече я отвращава?

Дали отново Атис да роди
или пък мъртъв да го притежава?

Да стане като житните зърна изцяло гладък,
той целия обръсна се, дори скопи се
в гроб някакъв след туй лежа
(с прикрит умело отвор, казват, за да диша)...

Лежа, лежа...

И прероди се!

Атис! Слава! Слава! -
подхващат с нова жар
зад колесницата скопците.

Виж как възторжено подскачат
препаските им в такт над слабините.

Атис! Слава!

Отчаяни от смъртността си,
дори и лъвовете ти се подчиняват!

Ала къде избягаха мъжете?

Защо се крият?

Нали заклеха се да се скопят самите,
ако не го убият?

Адонис чакахме,
а се завърна Атис.

© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004