Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕЧЕР
web | Античност
след античността
Този ритъм
в падането на дъжда заложен
не е моят.
Звуците, с които ни приспива
се повтарят:
монотонно,
неотменно
и дъждовно сиви.
Любовта,
макар така да пада
бавно,
непреодолимо
в мен самия,
твоите черти измива
и забравям...
Имаш тяло.
Припомни ми.
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004
|