|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ІХ. NARDUS citaroedus in scaena obitus
- vixit annos XXIX
(НАРД китаред, издъхнал на сцената - живял 29 години)
web | Античност
след античността
5
|
Влудяващо висок, протяжно нежен,
потрепвайки, замря гласа
над осветената от множеството факли сцена.
Но вместо обичайните овации,
възторжените възгласи на възхищение - |
10
|
уплашени лица, тревожен шепот, суетене
и писъци тук-там
сред почитателките ужасени...
От най-пленителното гърло ненадейно
избила бе като фонтан кръвта... |
15
|
Сега тук китареда Нард лежи погребан
и с полъха на вятъра
зелената трева над него,
поклаща въпросително стебла:
щом край на всичко е смъртта, |
20
|
то струва ли въобще да се живее...
О, как ли с пеене Орфей
е запленил безмилостния Хадес;
а в този гроб студен и влажен
безследно ще изчезне всичко - |
25
|
езикът, устните, божественият ларинкс...
И все пак, пътнико,
за китареда Нард не съжалявай...
Той имаше в излишък от това,
което малко смъртни притежават: |
30
|
всеобщата любов, невехнещата слава...
И щеше да е най-щастливият човек,
града ни, който някога е посещавал,
ако не бе слуха: заради тембъра,
от който тъй се възхищавахме, |
|
той бил навремето скопен
от господаря си.
Животът е невероятна песен,
ту тъжен е, ту весел. |
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004
|