|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Х. PORCIA SERENA virgo Vestalis -
? web | Античност след античността
NOTAE: 1. Весталките били длъжни да спазват дадения за безбрачие обет в продължение на тридесет години; прегрешилите били заравяни живи (виж Тит Ливий, От основаването на града - І, 3, 11-4, 4). [обратно] 2. Не особено ясен пасаж: последното изречение напомня както за учението на Хераклит за огъня като единно първовещество на всичко съществуващо, така и за идеята на късните стоици (Сенека) за огъня като "единен и неделим Бог, призван да унищожи отклонилото се от пътя на истината човечество; трябва да се има предвид и широкото разпространение на митраизма през този период, както и тясната му връзка с възникналия няколко века по-рано зороастризъм. [обратно] 3. Свещеният огън на богинята на домашното огнище Веста бил разположен в центъра на нейния храм и символизирал стабилността на традиционното римско семейство (familia) - основа на римската сила и могъщество. [обратно] 4. Xипокауст - отоплителна система, монтирана в стените и пода на баните и битовите помещения. [обратно] 5. Сбогом! (лат.). [обратно] 6. Да умре непогребан или без извършване на съответните погребални почести или възлияния, било възможно най-страшното наказание за античния човек (виж Ovidius, Trist., III, 3, 81-84, както и Софокъл. Антигона - 20-30; 70-80; 250-260; 420-430; 1195-1210). [обратно] 7. Римски сенатор, фаворит на съпругата на император Клавдий Месалина, екзекутиран през 48 г. от н.е. за организиране на неуспешен заговор (виж Светоний, Божественият Клавдий - 36); името Силий (така както това е отбелязано и в превода на настоящата епитафия) е заличено, като на камъка ясно личат следите от длетото, с което то е било старателно изчукано; това е типичен пример на т.нар. damnatio memoriae (осъждане на спомена на забрава), една твърде често срещана практика през периода на Ранната империя (I - III в. от н.е.), според която имената на премахнатите претенденти за престола, на техните привърженици, както и на омразните императори (след тяхната, смърт) били заличавани от всички надписи в Империята. [обратно] 8. Император Клавдий бил консул за ІІІ-ти път през 43 г. от н.е., това е и датата на написването на въпросната епитафия. [обратно] 9. За начина, по който били извършвани възлиянията виж Софокъл, Антигона 436-435. [обратно] 10. Съпругата на император Клавдий Месалина, известна с развратния си начин на живот, била екзекутирана през 48 г. от н.е. за участието си в заговора на Гай Силий (виж Светоний, Божественият Клавдий - 26; 36 и бел. 7 на настоящата епитафия); наскоро бе открит надпис, който хвърля допълнителна светлина върху трагичната съдба на весталката Порция Серена; тъй като той бе намерен в твърде фрагментирано състояние, то тук публикуваме само тези места от него, чието разчитане са извън всяко съмнение: В годината на консулите ... за ІІІ-ти път. С решение на Сената ...и под прякото наблюдение на колегията за надзор над Свещените сибилински книги*.... както и ..... клевети и слухове .... в присъствието на Върховния понтифекс и император**...... и на неговата благочестива съпруга Валерия [Месалина]***....... което....... както и ...... Порция Серена ......от храма на Юпитер Статор ........ в седма декада от девета книга следното предсказание: "...и призваната да бди над богоравното огнище**** с развратната си похот ще го оскверни", което без съмнение ........ весталката Порция ......... която ... смърт ........ в земята***** ......... [обратно] * В Сибилинските книги били записани пророчествата на сибилата (пророчицата) от италийския град Куме за хиляда години напред; книгите били тайни и били пазени в храма на Юпитер Статор от специална колегия; предсказанията й били записани в стихове, както това личи и от въпросния надпис. [обратно] ** В Римската империя императорът бил едновременно и Върховен понтифекс (т.е. Върховен жрец). [обратно] *** Името е заличено по начина, по който това е отбелязано в бел. 7 на настоящата епитафия. [обратно] **** Виж бел. 3 на настоящата епитафия. [обратно] ***** Виж бел. 1 на настоящата епитафия. [обратно]
© Кирил Мерджански
|