Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАВРЪЩАНЕ ПРИ ОГЪНЯ
До реката тополите светнаха
като свещи за помен запалени,
после слънцето бавно изчезна -
потопи се в червения залез.
Още час тъмнината ме блъска,
диви патици крякаха горе,
докато месечината лъскава
в тъмноокия вир ги събори.
Още час по баири възлизах,
но достигнах до къщата родна
и се вмъкнах, до кости прогизнал,
от потта да изсъхна край огъня.
Но къде е отишла старицата
и защо във дома студенее?
Вълчи песни подхванаха жиците,
а комина не тегли без нея...
© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2004, № 2 (51)
Други публикации:
Кольо Александров. Съседен живот. 1993.
|