Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИДЕНИЕ ЗА ХРИСТО ПРОДАНОВ
Той се спуска все още. Към нас...
Всяка нощ във съня си го търся -
без въжета, другари, компас.
И снегът ме затрупва до кръста.
Като смърт лъха вятър студен
и душата ми ангели мамят.
Даже раят остава под мен -
по нагоре е родното знаме.
И го виждам на завет сега.
Коленичил е някой пред Христо.
На колене е Господ - в снега.
И снега от ботуша му чисти.
© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2004, № 2 (51)
Други публикации:
Кольо Александров. Съседен живот. 1993.
|