СЪСЕДЕН ЖИВОТ

От жълтеница е болна луната.
Затъвам в душата си. Никъде брод.
И усещам - във мен и от мене нататък -
търси пътища моя съседен живот.

Като сянка вградена в темелите диша.
Като ракова болест в гърдите пълзи.
Замръкнах безплоден. Напълно излишен.
И живота ми, втория, бавно добива черти.

Жълтеничаво болна луната мъждее,
вятър стърже обувки в прогнилия праг.
Още малко и огъня ще оживее.
Но затискам сърцето му с крак.

Утаява се земната памет в огнището.
Посинява от злоба и бавно умира нощта.
По-голяма самотност е само на жиците
подир есенно бягство на подлите птичи ята.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2004, № 2 (51)

Други публикации:
Кольо Александров. Съседен живот. 1993.