В ОЧАКВАНЕ НА ДУХОВАТА МУЗИКА

Докъдето очите ми стигат с блажени усмивки
допотопни жени до безлични мъже се присламчват.
После пъшкат мъжете доволно - награда за всички
усилия потни: да докопат властта и да мачкат

полудялата плът, дето идва в ръцете самичка.
Зад червения цвят на надеждата мигом изчезва
обичливата муза. Навярно приличам на скитник -
все затръшват вратата, когато достойните влезнат.

А достойни са тези, които вмирисват живота на тиня.
Обикалям фенера тогава и дълго брадясвам зад ъгъла.
Под неона лакеите дремят, еднаквите сенки се сливат
и луната изчезва - омръзна й вечно да бъде лъгана.

Посинявам от мисли - надежди в ръцете на вятъра.
Като ледник пращя и дано се разцепя от чакане.
В този странен живот аз не вярвам все още на автора
и додето живея наужким, ще подострям моливи отчаяно.

Но когато зората се сипне в почти невъзможния изток
и от черния вход на нощта прелъстената муза си тръгне,
тя полага на моето рамо глава и разказва за всичко -
докато се задъхам съвсем и се просна в средата на стръмното.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2004, № 2 (51)

Други публикации:
Кольо Александров. Съседен живот. 1993.