МИШЕНА

Когато останах съвсем без подкрепа
и трябваше място в живота да търся,
бях юноша с фигура детска и крехка,
в която мъжът се намести набързо.

Към своите истини тръгнах самичък,
подобно летец за последна атака,
защото разбрах: смъртта все е лична -
пътеката свършва и няма нататък...

Живея сега като гола мишена
за тези, които на подлост се учат;
за тези, които от смелост лишени,
безжалостно стрелят в гърба. И улучват.

Но нека такъв да остана, защото
без своите рани какво е човекът:
две дати на камъка - ето живота ни -
с тире между тях. За пътека.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Кольо Александров. Мишена. 2000.