ТАКА

Така ми трябва циганското лято,
че чак съм се превил на две и стискам зъби.
От срам пред ръста си не бива да заплача
и пред децата в самолета,
и пред майките им с лилави клепачи,
които дълго на летището говореха, че не от кал
и клечки са крилете му, а от стомана,
и няма нищо страшно в този полет от България
за някъде.
И проститутките обличат дрехите на стюардеси,
когато искат някому да се понравят,
но тези тук са истински -
дори очите им са сини, и прозорците.
От висините по-красива е родината ми -
като стюардеса в полет,
но аз не знам дали е истинска или предрешена,
а и кого ли тука да попитам,
щом всичките мъже са с очила за нощно виждане,
а пък жените със бедра, по дълги от мечтите.
Така ми трябва циганското лято,
че стискам палци слънцето да се покаже,
и щом се уверя, че то е там над облаците,
че го има,
ще се сбогувам тихо с този лъскав самолет за някъде
и, без да вдигам шум, ще се завърна сред мъглите
да го чакам.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)

Други публикации:
Кольо Александров. Капан за наивници. 2005.