ХУДОЖНИКЪТ И ЕСЕНТА

На Тошо Стефанов

Някой друг в безметежната есен нагази -
проскубано куче със сянка на вълк единак,
сянка на просяк пиян с генералски лампази,
или моята сянка и моят сиамски близнак.
Аз се клех да вървя по ръба на бръснача
и се хилех, когато ме удряха в гръб:
да достигна веднъж хоризонта. И после нататък.
Кой ще крачи след мен до последния ръб.
Както гълъбът, дето във женските пазви живее,
да разперим ръце и да викнем в ухото на голия Бог:
"Аз разбрах, че животът се смее последен,
но е изход смъртта за презрения роб."
В тази есен от десет години се движа.
Всеки спомен за рана във мен преболях.
И скимтя във капана на дребните грижи,
като съвест изгризвам всеки спомен за грях.
Не живея живота на моя неистов близнак.
Аз съм просяк пиян с генералски лампази,
проскубано куче със сянка на вълк единак,
дето в чаша вода на художника четките пази.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)

Други публикации:
Кольо Александров. Капан за наивници. 2005.