ХОРИЗОНТ

Както бръмбарът удря стъклото и пада,
но излита с надежда навън да излезе,
докато се строши и умре на перваза,
и на прах се стопи, и напълно изчезне -
тъй и аз в хоризонта пред мене се блъскам
и наивно се лъжа, че малко по малко го местя.

Той си има черупка поне за крилцата си лъскави
и ги крие когато се срутва отвесно,
но не вижда вратата, все още открехната,
даже паяка, който приготвя бесило, не вижда,
а бръмчи и със музика бухва в капана невидим,
сякаш луд си разбива главата в стената насрещна.

Посвири ми така, аз със зъби ще скърцам,
че запея ли - падам от нотната стълбица.
Но за мене е лесно пред тебе света да разтворя,
ето - замахвам с юмрук и разбивам прозореца.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Кольо Александров. Мишена. 2000.