ЕКОЛОГИЯ

Обичта ми е болна. Задъхва се. Доморява я синята астма.
Пияни сме, Трифоне, всеки говори и никой не слуша.
Пак засявам, но газя браздите с рибарски ботуши.
Киселее земята - до кокал ще смъкне плътта ми.

Светът се поглъща от своите седем съставни,
но е цяла оста и земята смирено скрибуца.
Илия търкаля в небето едно колело от каруца.
А Георги заколи вълка вместо шарото агне.

По Благовец падна роса и отвори очите на Лазар.
До Димитровден него ратай и помощник неведом съм цанил -
да опъва каиш и да лющи кори от екземи и рани -
защото и Господ не може да вкара ума му в кошара.

А най си мечтая, побратиме, лете под сянка брястова
гола-голичка мойта обична да любя до мръкване
и тя по закон да добие дете - не каквото се пръкне.
Полудявам ли, Трифоне, или виното ти е ялово.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Кольо Александров. Мишена. 2000.