ВТОРА ПРИТЧА ЗА БЪЛГАРИЯ

web | Дъжд след хълма

Както биволът нощем с товар коленичи,
тъй замръкна духът ти, до вчера побèден.
И осъмваше после от бедна по-бедна.
За живота ти вече не мислеше никой.

Като дрипаво чучело, оглушала от врява,
не успя да пречупиш врата на съдбата.
И навличаше черната дреха от изток до глухия запад.
До кандило смалена, мъждукаше в тебе Христовата вяра.

И видя, че преди да полегне на топло до семето,
по небето мърсува дъждът с похотливото ято.
По неведоми пътища слезе тогава прокажният вятър,
напълни очите ти с прах и разголи плътта ти до скелета.

Небето се сви до размер на килия.
Напразно надеждата скита да търси пролука.
Не вярваше никой, когато духът ти надигна черковния купол
и тръгна полека. След Левски се раждахме ние...

© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.