ТРЕТА ПРИТЧА ЗА БЪЛГАРИЯ

web | Дъжд след хълма

Дъждът се забави. Тревата е пепел.
Десет агнета храня със кошница слама.
Окося ли си нивата - ще опазя овцете.
Или трябва да мине под ножа ми стадото.

Всяка сутрин наострям жестоко косата,
но мама кълне и във празната плевня я крие:
“Боже Господи, вземай ме вече оттатък
или пущай вода - да не може в пръстта да попие.”

Добре, че е кръчмата. Сядам с мъжете,
дошли да се махнем от своите близки.
Понеже се чудим къде да си денем ръцете,
афиши четем, политиката бистрим.

Нажежени от гроздова, бъкат партийните страсти.
Кръчмарят се труди да бъде на всички приятно.
Не може, горкият, с ръцете си друго да прави
и единствен трепери за своето място.

С дъждобран идва кметът. Със чадър и ботуши.
Обеща дъждове и небрежно посочи нагоре.
Гласувахме с пълно доверие края на сушата.
Напразно овцете си щях да изколя.

Послеслов:
“Българийо, кандило във ръката на Тонка Обретенова.”
                                          Минчо Стоилов

© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.