НА ИЗПОВЕД ПРЕД ЛЕВСКИ

web | Дъжд след хълма

Не ме е страх от оня страшен съд
с добрия Господ, дето всичко опрощава.
Страхувам се, че ти стоиш в отвъдното
и твоите очи ме наблюдават.

Отмъкна те смъртта - подобно хляб
от слабите ръце на гладните.
И откъде се взе - от Господа по-свят -
и от светците, дето съгрешават тайно.

Сега на изповед кому ще бъде леко
пред съвестта, която ни е нужна?
И не от Левски ме е страх, а от човека
със името Васил Иванов Кунчев.

Пред мощите на свят живот се коленичи.
Когато се целува роден бряг. И знаме.
И още днес да ме повика нищото,
пред теб, а не пред Господ ще застана.

Но няма гроб със твоя кръст -
не си Иисус, не си възкръснал.
Духът ти рови българската пръст,
а ние сме калта по твойте пръсти.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.