Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БУКСИРНО ВЪЖЕ
web | Дъжд след хълма
Сякаш съм вързан с буксирно въже -
като малко дете хоризонта преследвам.
Животът изпече от мене лъжец,
аз го псувам и лъжа:
Напъни се, съдба! За последно.
Под обувките - лед. Хоризонта в мъгла.
Не разбирам защо се помъкнах нататък!
Животът се хили над моята тънка следа,
аз го псувам и лъжа...
Отмести се, съдба! Там ме чакат.
© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.
|