ДУША ПОД КАМЪК

Мъкнах камъни като впрегатен кон,
душата си в основите зазидах,
но щом възседнах покрива на моя дом,
разбрах, че от носа си повече не виждам.

Тогава се ожених за нощта,
със сенките започнах да говоря -
обърках смисъла на земните неща,
живота си поисках да повторя.

Душата ми ще хукне някой ден,
ще блудства дълго из всемира,
но аз не знам дали е част от мен -
а тялото е мое. И умира.

И нося хляб във този дом,
но не живея истинския си живот, а пробно.
В долапа впрегнат, аз съм кьоравия кон
и някой ден върху зобта душата ще ме просне.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Кольо Александров. Мишена. 2000.