Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тази люшкана нощ е горчива от слепи зеници
и са сладки жилата, жужащи над буците мед.
Замръкнал, задъхан пред почивния ден на пчелите,
биволски бавно натежаваше нещо у мен.
Необозрим като природа, време, вечност и душа,
вилнееше потоп от бесни сърцепади,
а нямаше Ной да разпъне плаваща шатра,
тъй както няма булевард от катедрали.
Ленивата внезапност на живота - весел гном,
с вълшебен дъх ще разтопи сърдечните протези,
а дотогава, запазил припламващ триъгълен огън,
просто ще вярвам, че диша и друга поезия.
© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2003, № 11 (48)
|