 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Писма, изпратени по вятъра
Опустя перонът на душата ми.
Заминаха отдавна всички влакове,
а тръпките от лудото премятане
стаиха мускули пред първа класа.
И спираме на всяка керемида,
а в джоба ми е бърз билет
за хората, но виждам миди,
отдавна непотапяни в морето.
Пътуваме. Не бойте се, момчета.
С дъха си движим този влак...
Приличаме по нещо на дърветата,
които се разтварят вечер в мрака.
Но в тъмното остават пак дървета
със своя почва, корени, гнезда...
Докато слънцето отново светне,
те раждат кислород до сутринта.
© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004