* * *

web | Писма, изпратени по вятъра

Опасно е да влезеш в нечий ден,
поканен само от
кръвта си.
Когато пролет е, когато си нечакан,
а по росата има много стъпки.
И думите ти като пара
политат
към случаен облак,
и дявол знае -
с пролетния дъжд
или със първите снежинки ще се върнат.

...Жарта на пладнето набъбва,
изригват диво цвят и синева...
и ето ги кафявите секунди на очите ти
разделят моя циферблат.
Потъва слънцето...
Така е тихо под пролетната стряха
и у мен.
Ръмят звездите.
Няма никой.
Опасно е да влезеш в нечий ден.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004