НАГОРЕ КЪМ КОРЕНА

web | Писма, изпратени по вятъра

Тялото земно е разделено
на въздух, суша, вода и огън.
Жестоко свито, съвсем във бездна
избухва в зелено - Нагоре към корена.

Лумнало цвете - пролетен вихър
високо, високо над кьорави оргии,
по-силно от хищните лапи на тигър
ухае неистово - Нагоре към корена.

Камък всевиждал в стената древна -
око и дясна ръка на бога,
до сън спокоен в яростна нега
мълчи и сочи - Нагоре към корена.

Огънят гъвкав - светец и разбойник,
спомен за смелост, гризач греховен,
пълзи, без да продава достойнство,
жълто се смее - Нагоре към корена.

Водата синята сила разказва
с вълните - клавиши от синия орган
Громели, гали, рисува, вае -
събрано всичко е Нагоре към корена.

Въздух е вятърът, когато се спира.
Невидим, силен, пречистен, огромен,
завива земята, на пръсти свири:
Нагоре към корена. Нагоре към корена.

Безкрайност беше, безкрайност иде.
В средата човекът - велик и виновен.
Прегризва с живота си верига невидима
и тръгва след себе си, нагоре към корена.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004