Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРЕСЧЕНДО ЗА УМА-ПОДЛЕЦ
web | Писма,
изпратени по вятъра
О, ужасът да си с очи,
затворени от ум-подлец!
Разбира, че еднаква сила свири
върху цигулки и лавини...
...Разбира, но на сухата скала
рисува пак
спасителна чешма.
В безкрайната невидима пустиня
жонглира с целофанени цветя,
жонглира с думи,
жонглира с имена.
Смелчага е, но никога не пита
в какво е силата на оня,
прерязал с шия ешафода.
Допреди малко - жив човек -
сега е точка и тире.
Тире ли?!
Значи има още
и пряка реч,
и живи нощи,
а точката или тирето
отново ще повикат светлината
от русите пожари на житата...
Ще гръмне вик, ще се събори писък,
ще
се
хързулне
времето
обратно.
Там,
долу,
ниско,
може би
в краката
на негово преосвещенство рискът.
Щом ешафодът винаги - разделя
прозрелите
на точки и тирета,
ще трябва ли да се откажем
от очите,
които правят ешафода
низък,
микроб железен,
символ за разплата
на мозъци със странна вяра,
че острото желязо е компютър
за програмирането на душата.
О, ужасът да си с очи!
О, низка страст да си мълчиш!
© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004
|