* * *

web | Писма, изпратени по вятъра

Какво е чистота, какво е грях?
От този възел пръстите си скъсах.
Сега сакат вървя и ме е страх
със думи евтини да не опръскам
искрата Божия, наречена поет,
мигът, когато съм заченат,
второто ми раждане - в куплети,
и онова - зад думичката чест.
Внезапна вечност сетивата пари -
любов, белтък, растеж, разруха, смърт.

Пет думи, сред които се затваря
дори Всемирът във вълшебен кръг.
Измамният слънцевъртеж ми стига,
да ме съмнява всичко в този свят,
и да ми трябва само прана риза,
будилник точен, неоткъснат цвят.
Вселенен отлив - шанс или проказа,
ще дойде време за обратен зов.
Във черни дупки всичко да пропадне -
началото ще бъде пак любов.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004