Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Писма,
изпратени по вятъра
Как често лудата ми кръв
те гони,
а разумът великодушно те спасява
за разпрата и двамата
достойни,
но недостойни да се извиняват.
...Кръвта отново тръгва
първа,
разбрала свойто превъзходство.
И вее
вече
вятър
пъстър,
а разумът е вдигнал котва.
© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004
|