ИКАР

web | Писма, изпратени по вятъра

Одрасках с пръст морето
и извиках
след удара на водното тире.
С тире за пряка реч,
оплискай,
забодох първото перо
на моите криле.
Не стана чудо,
нито лесно стана,
дойдоха дни, по-дълги от вълна.
Длето от бял крайбрежен
камък
заших за дясната си длан.

Живеех в стърготинена вихрушка,
върху чертежи
с многоточия
и точки...
По два пъти на нощ се връщах
от "под крушата" -
на гвоздеи-удивителни не се спи нощем.
Когато дяволската ми играчка
скри под перата
яките си кости,
край мен отвсякъде
вълните крачеха...
Ти виждал ли си бряг,
превърнат в остров?

С три маха острова отвързах,
след час морето беше
синкаво петаче.
Добре, че нямаше
ни речи,
нито сълзи -
към Слънцето не трябват изпращачи,
Нали очакваш ти след миг да пламна?
Нали неверие душата ти отравя?
Задръж така!
Почакай!
Ето кламер
и надпис:
"Притчите не се повтарят".

Е, паднах. И какво?
Макар на косъм
от силата, летейки, да умреш,
дори във синини, пера и восък -
не ме жалете -
имам нов чертеж.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004