* * *

web | Писма, изпратени по вятъра

Човек, безсилие е другото ти име.
Такъв запомних те, такъв ще те обичам!
Гласът ти гол е смисъл на Всемира,
но смисъл ли е твоят кряскащ звук,
освен плача, със който идваш тук?

С какво ще стъпиш върху тишината глуха
зад звездния обков и неговия купол?
Опиваш ли се от ожънатата красота,
поглеждай в сянката си - твоята следа.
Докато ти се бръснеш, тя вече е с брада.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004