Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мои мостове, мои изгорени играчки!
Завещавам ви моите стъпки, моите тринощни чаши,
моите барутни подметки - вашите нежни палачи.
Раззинат е пътят без вас - мирис от пепел сте вече -
само реките напомнят, че по-бързо от тях течете.
Съберете ме с другия бряг, бездните лигаво стенат,
жадна водата търси последната глътка време.
Но защо ли, когато скова ребрата ви дървено праведни,
драсвам клечка кибрит и затъмнявам пътя обратен.
© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2006, № 1 (74)
|